СТРАТЕГИЯ ЗА ВОМР НА МЕСТНА ИНИЦИАТИВНА РИБАРСКА ГРУПА „ПАЗАРДЖИК“

1. ОПИСАНИЕ НА МИРГ

1.1. Данни за общини и населени места, които попадат в територията на МИРГ:

            Територията на Рибарски район Пазарджик се оформя от територията на община Пазарджик с изключение на територията на град Пазарджик. Община Пазарджик е разположена в Южна България, Южен централен район за планиране в западната част на Горнотракийската низина, на север от Родопите, по поречието на река Марица. Община Пазарджик е съставна община на област Пазарджик и е разположена в източната част на областта. Площта на община Пазарджик е 639,8 km2, което съставлява 14,21% от територията на областта и се нарежда на 2-ро място сред 12-те общините на областта.

Списък на населените места, обхванати от МИРГ;

Територията на МИРГ Пазарджик включва общо 31 населени места от община Пазарджик ( без гр. Пазарджик) / с. Алеко Константиново, с. Априлци, с. Братаница, с. Величково, с. Гелеменово, с. Главиница, с. Говедаре, с. Дебръщица, с. Добровница, с. Драгор, с. Звъничево, с. Ивайло, с. Крали Марко, с. Ляхово, с. Мало Конаре, с. Мирянци, с. Мокрище, с. Овчеполци, с. Огняново, с. Паталеница, с. Пищигово, с. Росен, с. Сарая, с. Сбор, с. Синитово, с. Тополи Дол, с. Хаджиево, с. Цар Асен, с. Црънча, с. Черногорово, с. Юнаците

Брой жители на териториите, обхванати от МИРГ –Общият брой на населението в община Пазарджик към 31.12.2016 г. е 109 413 души, а населението в Рибарски район Пазарджик към 31.12.2016 г. е 40 450 души

1.2. Карта на територията:

            

1.3. Организационна структура на МИРГ /схема/.

Сдружение МИРГ „Пазарджик“ е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано за извършване на обществено полезна дейност по ЗЮЛНЦ, с Решение № 166/27.10.2017 г. на Пазарджишки окръжен съд.

Основни органи съгласно чл. 20 от Устава на МИРГ са:

1.  Общо събрание /ОС/ - върховен орган на СДРУЖЕНИЕТО;

2.  Управителен съвет /УС/ -управителен орган на СДРУЖЕНИЕТО;

3.  Изпълнителен директор.

            За целите на изпълнение на СВОМР, сдружението може да назначава и допълнителен персонал, както и да създава временни комисии.

Организационната структура е представена в следната схема:

      

1.4. Механизъм на вземане на решения на МИРГ;

Общото събрание е колективен върховен орган на Сдружението. Решенията на Общото събрание се вземат с обикновено мнозинство (50% плюс 1 гласа) от присъстващите. Решенията за изменение и допълване на Устава и за преобразуване или прекратяване на СДРУЖЕНИЕТО се вземат с мнозинство от 2/3 от присъстващите. Компетентността на общото събрание е описана подробно в чл. 22, ал. 1 от Устава на Сдружението.

Колективен управителен орган на МИРГ е Управителният съвет /УС/, който сеизбиразасрокот5години. Състои се от 5 /пет/ лица – членове на Сдружението. В УС на Сдружението Община Пазарджик се представлява от 1 /един/ член.Останалите членове на УС може да бъдат представители на частния сектор, НПО и граждани. По отношение на Стратегията за ВОМР, УС предлага на ОС бюджета и план за изпълнението; избира и освобождава Оценителни комисии; взема окончателни решения за финансиране на проекти по подхода ВОМР и др.

Председателят на УС е представляващия МИРГ и се избира от Управителния съвет на Сдружението, който определя неговите функции, подробно разписани в чл.42, ал. 2 от Устава.

Изпълнителния директор на МИРГ се избира от Управителния съвет и отговаря за:

–      прилагането на местната стратегия за развитие съгласно правела и процедури, като неговите правомощия се определят с договор за наемане;

–      осигуряването изпълнението на решенията на Управителния съвет;

–      изготвянето и предлагането за приемане от УС годишна програма за работа на СДРУЖЕНИЕТО и годишен проекто - бюджет;

–      организирането набирането на средства за дейността на СДРУЖЕНИЕТО;

Оценителната комисия е временен орган на МИРГ, чийто брой и състав се определя от Управителния съвет. Назначава се със заповед на Председателя на УС, във връзка с обявените покани за кандидатстване от МИРГ и с цел подбор и одобрение на подадените заявления за подпомагане. Делът на представителите на публичния сектор в комисията не може да превишава 50 на сто от имащите право на глас членове. В състава на Оценителната комисия могат да бъдат допускани и наблюдатели без право на глас, определени от Управляващият орган. Когато участват в комисията за избор на проекти, членовете на Комисия за избор на проекти(КИП) подписват декларация за липса на конфликт на интереси по смисъла на ал. 1 т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване на конфликт на интереси. В случаите когато член на комисията установи, че е налице конфликт на интереси той подава писмо до МИРГ за самоотвод, като неговото място в комисията се заема от нов член.

Всички органи на МИРГ са съставени от представители на публичния и частния местен социално-икономически интерес, в които на ниво вземане на решения нито публичните органи, нито която и да било от групите, представляващи конкретните заинтересовани страни, не представлява повече от 49 % от правото на глас.

2. АНАЛИЗ НА НУЖДИТЕ И ПОТЕНЦИАЛА ЗА РАЗВИТИЕ НА РАЙОНА:

2.1. Екологични характеристики

Компоненти на околната среда и състояние

Въздух - Замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ), които се изпускат директно в атмосферата от транспорта, енергетиката и бита продължава бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в град Пазарджик. Измерените високи нива по този показател са резултат от все по-масовото използване на твърди горива за отопление през зимния сезон, интензивния автомобилен трафик, състоянието на пътната и прилежащата инфраструктура и относително малък дял на промишлеността. За високите нива допринасят също и специфичните метеорологични условия в района, който се характеризира с голям брой дни с тихо време (скорост на вятъра под 1,5 м/сек., в около 40% от дните в годината), температурни инверсии. В селата на общината изключвайки град Пазарджик не се наблюдават проблеми по отношение на годишните норми за ФПЧ.

Шум - Интензивният автомобилен транспорт, имащ почти непрекъснат линеен поток, създавашумови нива с почти постоянна характеристика върху градската територия и създаваакустично замърсяване населените места, около интензивно натоварени пътни артерии, С цел подобряване на градската среда и ограничаване на шумовото натоварване е необходимо да се предприемат мерки и извършват поредица от мероприятия, като подмяна на улични настилки с шумоизолиращи такива, изместване на транспортния трафик от населените места и др.

Почви – На територията на МИРГ замърсените с тежки метали почви са 15 971 дка, или 3,1% от общия земеделски фонд. Основни деградационни опасности за почвите и почвеното плодородие са почвената ерозия, намаляването на органично вещество, загуба на почвеното биоразнообразие, замърсяването на почвите, засоляването и вкисляването, уплътняването на почвите, запечатването на почвите и хидро-геологичните рискове (наводнения и свлачища). Големи кариери има в с. Огняново – едни от най-големите варници в страната, при с. Синитево и при с. Величково. Особена форма на нарушаване на терените се явява черпенето на инертни материали от речните корита, с което се нарушават речните русла, особено по р. Марица. Дейността е незаконна и нарушители трудно могат да бъдат идентифицирани. Инертни материали – пясък и баластра се добиват от поречията на реките Тополница и Марица до с. Звъничево и с. Мирянци. Баластиера има в с. Црънча. Кариерите, баластриерите и др. нарушени терени заемат около 0,3% от територията – около 190 дка.

Води - Главната водна артерия за района на МИРГ е р. Марица с притоците и. Един от притоците й р. Луда Яна понякога е много замърсена, поради това, че реката приема непречистените отпадъчни води от гр. Панагюрище, гр. Стрелча и други по-малки населени места, разположени по течението й. Екологичното състояние на всички водни тела е лошо, което се дължи на заустване на непречистени битови и промишлени отпадъчни води.

Над ПДК са концентрациите на нитрати във водите в повечето селища на територията на МИРГ. Повишеното съдържание на нитрати е свързано главно с пренаторяване на насажденията в миналото, животновъдството (лагуни, течни отпадъци) и липса на ПСОВ в много населени места. Нитрати и амоняк свидетелстват за прясно замърсяване, главно от отпадни води. Подземните води в обсега на всички населени места, са замърсени с фосфати. Фосфати се дължат главно на използването на

торове, на промишлеността или имат абиотичен произход. Високото съдържание на желязо и манган е следствие и на корозия на обсадната колона на водовземното съоръжение и по-малко стои в тясна връзка с химико-минералогичния състав на водоносните скали (колекторите).

В град Пазарджик няма големи промишлени замърсители. Част от предприятията на този етап не заустват в градската канализация или имат самостоятелно пречистване на отпадните води. Само около 6 % от отпадните води се водят индустриални. В ПСОВ Пазарджик предимно постъпват битово-фекални, дъждовни и подпочвени води.

На територията на МИРГ има разположени 16 микроязовира, чието състояние се проверява от контролните органи и институции, както и съоръженията им. При последно извършената проверка през м. юни 2014 г., комисия от местната администрация, която обходила водоизточниците в общината е извършила проверка на състоянието им, е констатирала, че всички микроязовири на територията на общината са обрасли с храсти и ниска растителност и се нуждаят от почистване, за да не прелеят при поройни дъждове. Същото е констатирано и за коритата на р. Марица, р. Тополница и р. Елшишка, които са извън територията на населените места. Взети са превантивни мерки, за да не се допуснат преливания на водни съоръжения.

В плана за управление на речните басейни 2010-2015 г. за водните тела е предвидена мярка за доизграждане на канализационни мрежи и осигуряване на подходящо пречистване на населените места под 2000 е.ж. на населените места, модернизиране на индустриални ПСОВ.

Отпадъци - Община Пазарджик е разработила и приела Регионална програма за управление на отпадъците (РПУО). Поддържа се система за организирано събиране и транспортиране на отпадъците, обхващаща 100% от населението на общината - град Пазарджик и 31 села от територията на общината, като ежегодно подобрява качеството на предлаганата услуга. Цялата територия на община Пазарджике обхваната от системата на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО. Депонирането е основния метод на обезвреждане. Регионалното депо за неопасни отпадъци – Пазарджик, Клетка 1 и съпътстваща инфраструктура обслужва девет общини от област Пазарджик. Новото Регионално депо за неопасни отпадъци, което ще обслужва общините от Регионално сдружение - Пазарджик, е разположено в най-източната част на ПИ 000723, на площ 145 504 m2. Ежегодно община Пазарджик отделят средства от общинския бюджет за почистване на нерегламентираните сметища, които изискват стриктен контрол от страна на районните специалисти. Напълно изградени са системите за събиране на негодните за употреба батерии и акумулатори и излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване.

Строителните отпадъци на територията на общината са предимно от строителна дейност на юридически лица, малка част от отпадъците са вследствие ремонтни дейности на физически лица. Лоша практика е смесването на строителните с битовите отпадъци. Проблемите, които община Пазарджик следва да реши, вменени с новия Закон за управление на отпадъците, се свеждат основно до поетапно намаляване количествата на депонираните отпадъци. До момента генерираните строителни отпадъци се депонират на сметище с. Алеко Константиново.

Защитени зони и защитени територии - На територия МИРГ се намират няколко защитени зони, една от които са Бесапарските ридове, част от българската и европейска екологична мрежа Натура 2000, обявена със заповед на МОСВ от 2008 г. с цел опазване и поддържане в благоприятно състояние на защитени и застрашени видове грабливи птици и техните местообитания.В границите на Бесапарските ридове се намират няколко растения, чийто ареал е локално-ендемичен като например текирската мишорка (Gypsophila tekirae). Друг такъв ендемит е румелийска жълтуга ((Hipericum remelicum). Тук са разположени и българските ендемити Lromus moesiacus vel., Genista rhodopea vel., Medicago rhodopeavel., Medicago bondevi koz., Centaurea managettae podp., Centaurea pseudoaxillaris. Могат да се намерят и много балкански ендемити, както и редки и застрашени растения, като 4 вида реликтни орхидеи. Особеност на зоната са ниските варовити безлесни хълмове с надморска височина между 350-536 м. Специфичните климатични и орографски особености на Бесапарските ридове са причина за изключително богата флора на местността. Там са открити 586 вида растения, като това е 1/5 от растителното многообразие в страната, което за площта и орографията на Бесапарските ридове ги прави уникални биотопи. Най голям брой реликтни, ендемични и редки видове растения се срещат в защитената територия „Огняновско-Синитевски рид“.

На територията на МИРГ има четири защитени дървесни вида, всички на територията на град Пазарджик:

Черна топола - Populus nigra l., с височина 28 м, обиколка на ствола 4,65 м., на възраст 240 год., находяща се на територията на парк-остров „Свобода“. (м. „Острова“).

Обявена е с Постановление № 1169/18.03.1950 г.

Ливански кедър – Gedrus libanii a.rich, с височина 12 м на възраст 70 год., находящ се на ул. „Орлово гнездо“ № 6 в частен имот. Обявен е със Заповед № 197/ 11.03.1987 г. на КОС (ДВ, бр.25/1987 г.)

Дървесният вид - дръжкоцветен дъб (летен дъб) – quercus pedunculiflora, е на възраст 200 год., с височина 25 м и обиколка на ствола 3,45 м. Намира се в имот УПИ

ІІ-5015, кв.399, кад. район 503, град Пазарджик (ул. „Мария Луиза” № 86). Заповед № РД-648/ 05.09.2006 г. (ДВ, бр.85/2006г.) на Министъра на околната среда и водите

Секвоя, с височина 18 м и обиколка на ствола 2,57 м. Намира се в гр. Пазарджик,

м „Чуренска градина“ (на изхода на гр. Пазарджик). Обявена е с Постановление №

1169/18.03.1950 г.

Защитените територии са Защитена местност „Огняновско-Синитевски рид“ (в землищата на с. Огняново и с. Синитево с площ 8 426,23 дка) и Защитена местност „Воденичарска кория“ - в землището на с. Сбор (площ 2,2 ха). В територията на РР Пазарджик има няколко ЗЗ - Защитени зони по НАТУРА 2000 - по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици и ЗЗ по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на хабитатите – територията на МИРГ е местообитание на три защитени дървесни вида - черна топола, ливански кедър и дръжкоцветен дъб.

Защитени животински видове - Територията на РР Пазарджик е характерно местообитание на определени животински видове, срещат се невестулка и лалугер. В землището на с. Юнаците има колония на обикновен пчелояд. Рибарниците на селата Звъничево и Алеко Константиново са орнитоложки зони за мониторинг за средно зимно преброяване на зимуващите птици. Тук са наблюдавани орел-рибар, малък корморан и ням лебед. Други зимуващи птици, които са наблюдавани в региона са голяма сива чапла, сива чапла, голям синигер, кълвачи, ястреб-врабчар и ветрушка. Най-голямата колония на Балканите на брегова лястовица се намира на сгуроотвала, в източната част на град Пазарджик. Срещат се нощните птици бухал, ушата сова, кукумявка.

2.2. АНАЛИЗ НА НУЖДИТЕ НА РИБАРСКИЯ РАЙОН

Територията на РР Пазарджик е разположена в западната част на Южен централен регион, в западната част на Горнотракийската низина и административно принадлежи към област Пазарджик. В географско отношение територията на РР се намира почти в центъра на Р България, което има и своето символно значение. Територията на района е предимно полска, равнинна, с много обработваема земеделска земя. В по-голямата си част релефът на общината, а съответно и на РР е равнинен е равнинен, а в южната част хълмист, ниско и средно планински като територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и най-северните части на Западните Родопи. Територията има благоприятен преходно - континентален климат. Дългото лято, често от април до октомври е достатъчно топло, за да могат да се отгледат няколко последователни култури върху една площ. Това е удобно както за отглеждане на две култури от обработваемата земя, и то с добив на зърно, така и за по-добро развитие на някои едногодишни култури, които виреят в южните ширини - ориз, тютюн, памук и др.

Човешки ресурси:Община Пазарджик и съответно РР Пазарджик са голяма по площ територия с много ресурси. Населението е засегнато от всички характерни за страната процеси – миграция, застаряване, отрицателен естествен прираст и др. Същевременно има голям процент хора в трудоспособна възраст, който са огромен ресурс за територията. Необходимо е да се търсят дългосрочни предизвикателства и иновативни решения, с който да се отговори адекватно на нуждите на хората за просперитет и развитие и да се създадат предпоставки за намаляване на ефекта от отрицателните демографски тенденции. Необходимо е да се насочат усилията към прилагане на дългосрочни политики за мобилизиране и пълноценно използване на възможностите на човешките ресурси и дългосрочно инвестиране на време и капитали в повишаване на възможностите на пазара на труда на жителите на общината.

Икономика:Според избрания от НКПР модел на урбанистично развитие, град Пазарджик е център от 3-то ниво, с регионално значение за териториите на своята област. Община Пазарджик има важен принос в икономическите резултати на област Пазарджик. Тя е основно икономическо ядро на областта и сериозен производствен и логистичен център за Южен централен район (ЮЦР), а така също в страната. След 2009 г. се задържа тенденцията на намаляване на дела на община Пазарджик в икономическите резултати на област Пазарджик, резултат както на общата икономическа конюнктура, така и на по-ниската конкурентоспособност на местната икономика.

По данни на НСИ в територията на община Пазарджик най-голям е броят на предприятията, работещи в сферата на търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети, следвани от компании в селското, горското и рибно стопанство и в преработващата промишленост. За периода 2012-2016г. разпределението на предприятията по икономически дейности не се променя съществено. Развитието на сектора на рибовъдството и аквакултурите се толерира все повече в територията и се търсят възможности за ефективното му комбиниране и паралелно развитие със сектора на земеделието, така че да се получи максимална синергия и да остане добавена стойност в територията и местната общност. Въпреки доброто местоположение на Пазарджик до АМ "Тракия" и наличието на големи производствени и промишлени терени, не се наблюдава сериозен инвеститорски интерес към по-мащабно промишлено строителство. Причината е най-вече близостта на територията до София и Пловдив, където има добре развити и работещи индустриални зони. След 2014 г. се усеща повишаване на инвестиционната активност в региона на Пазарджик. По отношение на нефинансовите предприятия според броя на заетите в тях водеща роля имат микро предприятията с до 10 заети лица, следвани от малките предприятия с персонал от 10 до 50 души. След 2009 г. се отчита значителен ръст в броя на микро предприятията. Негативни са тенденциите сред средните и големите предприятия, чийто брой намалява след 2009 г. поради фалиране или преместване на друго място. В територията има малко големи предприятия – едва 10. Освен най-многобройни, микро предприятията регистрират и най-високи приходи от дейността и нетни приходи от продажби , най-високи разходи за дейността и печалби. Микропредприятията в община Пазарджик осигуряват заетост на най-голям брой хора и инвестират най-много в дълготрайни материални активи. Същевременно най-ниска в тях е и производителността на труда. Дейността на МСП основно е насочена в сферата на търговията и услугите, промишлеността, транспорта и селското стопанство. Много от съществуващи МСП не използват потенциала си за иновации.

Вторичният сектор, този на индустрията, е структуроопределящ в икономиката на община Пазарджик, макар че общината последователно е изгубила значителна част от индустриалните си позиции след прехода към пазарна икономика, като икономическата криза след 2008 г. влошава условията за развитие на бизнес и води до ново свиване на производството. Наблюдава се процес на възстановяване след 2010 г. Като слабости се открояват загубите на външни пазари през последните години, амортизацията на техниката, слабия управленски капацитет на местния бизнес, който лесно бива изтласкан от чуждестранни конкуренти и не на последно място затруднения достъп до финансиране и кредитиране за обновяване на машинния парк на фирмите. Необходими са мерки и инвестиции за повишаване на екологичността на продукцията и цялостния производствен процес в хранително-вкусовата промишленост.

Аграрен сектор: Земеделието на територията на МИРГ е добре развито, с дългогодишни традиции и висок добив на продукция. По данни на НСИ, разходите за придобиване на ДМА в селското, горското и ловното стопанство нарастват със всяка следваща година. През 2016 г. направените разходи в отрасъла са на стойност над 14 % от направените разходи за машини във всички отрасли в общината. Независимо от инвестициите, който се правят в сектора, растениевъдите и животновъдите в общината е затруднена от слабия пазар на земя, ниските изкупни цени на продукцията, ограничени финансови средства и субсидии, слабата механизация на работата (основно за животновъдите) и слабата обединеност в организации на производителите. Проблем за производителите е и достъпа до финансиращи програми и кредитни институции. Проблем за територията на РР е и липсата на регистрирана териториална марка за произведената в територията продукция, която е носител, на качества, характерни само за дадения район на производство. Това затруднява защитаването на техните интереси и ги лишава от силни маркетингови стратегии. Като неблагоприятни се считат и промените в структурата на производството, свързана с известно западане на земеделието и овощарството, но това се определя от пазарната конюнктура.

Хидромелиорациите са важна част от планирането в селскостопанските територии, наред с поддържането на селскостопанската пътна мрежа, но инвестициите са недостатъчни за поддържане и реконструкция на съоръженията на системата в общината. Създаването на специализирана борса и пазар за директни продажби на крайния клиент - крайно необходимо на малките земеделски стопанства за да елиминират прекупвачите /къса верига на доставки/. Земеделските стопани се нуждаят и от подобряване на икономическата си ефективност, което може да стане чрез интегриране на производството и преработката на земеделски продукти /добавяне на стойност/.

Образование, здравеопазване, социални услуги: Към учебната 2016/2017 г. на територията на община Пазарджик функционират общо 46 училища, от които 38 общообразователни. Голяма част от по-големите ученици от населените места на територията на общината се обучават в средните общообразователни училища и гимназиите в град Пазарджик. В последните години се забелязва плавна тенденция на намаляване общия брой на учащите в общообразователните училища от началното, прогимназиалното и средно образование. Увеличава се броят на учениците в професионалните гимназии и професионални училища - ІІ и І степен професионална квалификация, което говори за повишен интерес към професионалното обучение.

Община Пазарджик е с добре развита здравна мрежа от лечебни заведения, както в доболничната, така и в болничната помощ. По данни на РЗИ - Пазарджик към м. юни 2016 г. на територията на общината функционират 5 многопрофилни болници, всички те в град Пазарджик. „МБАЛ – Пазарджик“ АД е най-голямото болнично заведение в областта и е с доминиращо регионално значение.

В резултат от своята социална програма, община Пазарджик се е утвърдила като водеща в сферата и до момента предоставя всички видове социални услуги, предвидени от българското законодателство. Община Пазарджик е една от осемте пилотни общини в страната, в които със средства по ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 вече са направени съответните промени в съществуващите социални институции. Социалните услуги в общината са насочени към приоритетните целеви групи, върху които влияние оказват различни рискови фактори, каквито са - уязвими семейства с деца в риск, деца и лица, отглеждани в специализирани институции, деца в риск, включително необхванати, отпаднали и в риск от отпадане от образователната система, деца и лица с увреждания, самотно живеещи стари хора, деца и лица живеещи в изолация, т.е. без достъп до междусекторни услуги.

В община Пазарджик са развити набор от услуги за деца и семейства в общността, както следва:

-       Центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), които предоставят услуга от резидентен тип

-       Център за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ) - гр. Пазарджик

-       Комплекс за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) - Пазарджик е един от десетте комплекса в страната

-       Център за обществена подкрепа (ЦОП) - комплекс от социални услуги, предназначени за деца и семейства с цел предотвратяване на изоставянето на децата и настаняването им в специализирани институции, превенция на насилието и отпадане от училище, деинституционализация и реинтеграция на деца, консултиране и подкрепа на семейства в риск

-       Звено „Майка и бебе“ (ЗМБ) - социална услуга в общността, която предоставя временно настаняване до 6 месеца на бременни жени и майки в риск да изоставят децата си, с капацитет до 6 жени и техните деца.

-       Защитено жилище – с. Звъничево.

Социални услуги за пълнолетни лица

-       Дом за стари хора „Гаврил Кръстевич“ – гр. Пазарджик. Резидентна грижа за стари хора със затруднения в самообслужването с 24-часово обгрижване.

-       Дом за стари хора - с. Главиница. Резидентна грижа за стари хора със затруднения в самообслужването.

-       Частни домове за стари хора – в с. Мокрище, разкрит през 2012 г. и в гр. Пазарджик, разкрит през 2013 г., които се управляват от НПО „2002 надежди“.

Услуги в общността за възрастни:

-       Защитени жилища

-       Центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) - предоставят услуга от резидентен тип, подслон и ежедневни грижи за възрастни в среда, близка до семейната

-       Център за временно настаняване за бездомни хора и хора с проблеми, в гр.Пазарджик с капацитет - 8 места.

-       Центрове за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ)

-       Домашен социален патронаж - на територията на общината услугата се предоставя от три социални патронажа: гр. Пазарджик - с капацитет 200 потребители, с.Черногорово - с капацитет 140 потребители, с. Огняново и с. Црънча, с капацитет 100 потребители.

-       Обществена трапезария за социално слаби и възрастни хора.

-       Социален асистент и домашен помощник – Предоставя социални услуги на лица в домашна среда, на самотни възрастни хора, на хора с увреждания или в тежко здравословно състояние, които не могат или са затруднени да се обслужват сами

-       Личен асистент – услугата е по ОП „Развитие на човешките ресурси“ по проект „Подкрепа за достоен живот“ за осигуряване на грижи в семейна среда на самотно живеещи стари хора, лица и деца с увреждания в тежко здравословно състояние, които не могат или са много затруднени да се обслужват сами

Туризъм: Културният туризъм в територията на РР Пазарджик се развива на базата на сравнително богатото културно и етнографско наследство, както и исторически и архитектурни забележителности. Този вид туризъм има важна роля за удължаване на туристическия престой територията. Той се явява в основата на развитието на професии като консервационно – реставрационни, занаятчийство, сценично изкуство, както и разнообразни методи на реклама.

Територията на МИРГ е богата на архитектурни забележителности. За това свидетелстват регистрираните открити селища и селищни могили от новокаменната, каменно-медната  и бронзовата епоха. По-известни от тях са Плоската могила край с. Юнаците и Малтепе край с. Огняново. Разположението на Селищната край с. Юнаците определя високата и стойност като съсредоточие на многопосочни културни влияния през праисторията. Разнообразните природни условия, изобилието на природни богатства и кръстопътното място, което заема днешната Пазарджишка община, я превръщат в един от центровете на античната култура, създадена от траки, гърци и римляни. Над 100 селища, повече от 300 надгробни могили и плоски некрополи са паметници от античността. На територията на Пазарджишката община е открито едно от най-големите светилища Трите нимфи (в с. Огняново), както и светилището на Асклепий край с. Паталеница, датирани от І-ІV в. След Хр. Край днешното с. Синитево се е намирало тракийското селище Бесапара – главен град на бесите и пътна станция на централния път Сердика-Филипопол.

Проблемите в сферата на туризма са свързани с липса на достатъчно средства и бюджетни ограничения, липса на компетенции за маркетинг и реклама на цялата територия, липса на компетенции сред доставчиците на туристически услуги и недостатъчно използване на мрежата за рекламиране на дестинациите; Недостатъчни инвестиции в регионалното развитие на туризма, в т.ч. за общината. Незадоволително е състояние на средства за подслон, броя предлагани легла, реализираните нощувки и пренощували лица, както приходите от тях. Независимо, че има изградени пътеки за пешеходен туризъм (екопътеки), няма разработени специализирани и тематични турове или други, които да се предлагат на потенциалните туристи. От доизграждане се нуждае туристическата сигнализация на маршрутите и обектите.

Поради това е от значение МИРГ да приеме като част от приоритетните сектори за развитие да бъде заложен и туризма, тъй като не се използва наличния потенциал и възможности на територията

Култура: Обликът на културния живот се определя от културно-историческото наследство; наличието на професионални културни институции; читалища, музеи, библиотеки и др., както и от активната дейност на сдружения с идеална цел и творчески съюзи. Община Пазарджик финансира провеждането на утвърдени събития от културния календар на общината, местни празници, национални и международни конкурси, фестивали, сред които Международния фестивал за симфонична музика „Зимни музикални вечери Проф. Иван Спасов“, Международния фолклорен фестивал – Пазарджик, Международния театрален фестивал „Есенни театрални срещи“, Националния конкурс за поезия „Теодор Траянов“, Националната литературна награда„Иван Динков“, Националния конкурс за млади изпълнители „Медени звънчета“, Младежки рок фестивал, Фестивал за стара градска и забавна песен „Георги Шаранков“, Регионален фестивална изкуствата „Арт Идея - Арт Алея“, Бир –фест и традиционни концерти „Лято в парка“, Празника на Пазарджик, Международни скулптурни симпозиуми и проекти. Общината работи активно в партньорство с различни творчески организации и осъществява връзки с НПО, работещи в сферата на културата и изкуството, подкрепя финансово и логистично проекти на различните институции и местни творци, в т.ч. и проекти изпълнявани по оперативните програми.

Основните културни институции на територията на МИРГ са читалищата /36 на бройна територията/, чиито сграден фонд е остарял, а оборудването им е амортизирано, което обуславя необходимостта от ремонт и реконструкция на сградите на част от читалищата вкл. и с цел въвеждане на мерки за енергийна ефективност и подмяна на оборудването и обогатяване на библиотечния им фонд. Читалищата изпитват остра нужда от финансиране на традиционните си читалищни дейности по опазване на местната идентичност, култура, традиции, фолклор, както и за обогатяване на културния си календар. Многобройните исторически и археологически паметници на територията се нуждаят от извършване на консервационно - възстановителни дейности - експониране, социализация (осигуряване на нормален достъп) и валоризация.

Техническа инфраструктура:Територията на МИРГ има предимството да се намира по средата на главен път между двата най-големи логистични и административни центъра в България – София и Пловдив. Територията на РР пряко се обслужва от общоевропейски транспортни коридори (ОЕТК) № 4 и № 8 и № 10. Интензивният трафик на товари, автомобили, хора, капитали, информация и услуги стимулират изграждане на транзитни складове, обслужващи дейности, сервизи, търговски обекти, тържища, интернет центрове, като някои от тези дейности вече се развиват.

Пътната мрежа в община Пазарджик е сравнително добре изградена. Средната гъстота е 3,934 км/ кв.км., което е над средната гъстота за страната. Разпределението й на територията на областта е неравномерно. До всяко населено място в общината има път, но някои от пътищата или части от тях не са добре поддържани. Повечето от селата не са много отдалечени от общинския център – град Пазарджик, който е с много добра транспортна достъпност. Пътната мрежа 2-ри, 3-ти и 4-ти клас на територията на МИРГ се нуждае от значителни средства за реконструкция, основен ремонт и поддържане, въпреки направените ремонти в последните години.

Град Пазарджик е със 100 % изградена водопроводна мрежа в рамките на строителната граница на града. Без водоснабдяване са части, разположени извън регулацията. Незначителен е броят на обитаваните жилища, които нямат достъп до източник на вода. Делът им в общия брой обитавани жилища в общината представлява 0,6%. Част от жилищата в селата на общината имат по два варианта на водоснабдяване – обществено и собствено.

На територията липсва изградена канализационна мрежа за адекватно обслужване на всички населени места, с изключение на град Пазарджик и селата Ивайло, Величково, Добровница, Мирянци, Синитево, където такава е частично изградена. За отвеждане и заустване на отпадъчни води на територията, има изградена канализационна мрежа с обща дължина 123,0 км.

Електроснабдителната мрежа и съоръженията в общината са в добро техническо състояние.

Както в цялата страна, на територията на МИРГ действат три мобилни оператори предлагащи широка гама от телекомуникационни мобилни и интернет услуги за населението.

Населението в територията на РР Пазарджик има избор на доставчици на банкови и финансови услуги. Този достъп се развива успоредно с развитието на туристическия сектор и земеделието в последните години.

Рибарски сектор

Характеристики на данните за сектор „Рибарство” в рибарската област

Рибовъдството има голямо икономическо и обществено значение, за района на Пазарджик, тъй като в селата с недостатъчно развита икономика това е вариант за работа и доходи и алтернатива за заетост и развитие. На територията на Рибарския район риболовът е традиция и продължава да се практикува и да дава прехрана на много семейства. Местния бизнес с много усилия и средства се опитва да възстановява рибопроизводството, което преди 1990 г. в било силно развито на територията на МИРГ. През последните 10 години се наложи и доказа, че могат да се отглеждат дори и нови видове риба не типични за региона – есетра, езерен рак и африкански сом. Успоредно с това се отглежда шаран, толстолоб, лин, амур, и др. Освен като средство за препитание по поречието на река Марица, риболовът се практикува и като форма за приятно прекарване на свободното време и туристическа атракция. През последните няколко години както в страната така и на територията на МИРГ се наблюдава тенденцията за увеличение на броя на легитимните любители риболовци, като се регистрира увеличаване броя на издадените билети за любителски риболов (БЛР) на български граждани. На територията са изградени и се стопанисват редица места за спортен риболов като допълнение към рибопроизводството.

Територия и водоеми в Рибарската област.

Река Марица е най-голямата река на Балканския полуостров. След Дунав река Марица е с най-големия в България водосборен басейн. През вековете водите на р. Марица са били широко използвани за плаване. В наши дни водите на реката и условията не са особено подходящи за по-големи съдове. Много язовири задържат водите на най-големите й притоци и това променя речния отток. Притоците на Марица са около 100. Най-значимите от тях са Чепинска река, Тополница, Луда Яна, Въча, Чепеларска река, Стряма, Арда, Тунджа, Ергене. Броят на левите и десните притоци е почти еднакъв. По самата река Марица няма, но по много от нейните притоци са изградени 12 от най-големите български язовири, няколко десетки по-малки, стотици микроязовири и други хидротехнически съоръжения. Водите на язовирите се използват за електродобив – водноенергийните каскади – Баташки водносилов път, „Белмекен-Сестримо“, „Доспат-Въча“ и локални ВЕЦ-ове. Цялата Горнотракийска низина е набраздена от главни и второстепени напоителни канали, водите за които се осигуряват от Марица и нейните притоци. Почти всички селища по течението и са водоснабдени от крайречните плитки подпочвени води, а множество промишлени предприятия използват водите на реката за промишлени нужди. Много са подходящите места около бреговете на Марица, където може да се почива или къмпингува.

Птиците, обитаващи околностите на реката, също са изключително разнообразни. Те придават неповторима девствена атмосфера на водите на най-пълноводната река в България. Жерави, гъски, лебеди, корморани, диви патици, чапли и десетки видове са само част от екземплярите, които можете да наблюдавате. Басейнът на реката има важно значение за съхраняване на биологичното разнообразие на Южна България. За съжаление водите на река Марица не са от най-чистите, като на места има сериозни замърсявания. Риболовът в река Марица, макар и да не представлява източник на замърсяване, търпи последиците от замърсяването, предизвиквано от други дейности, извършвани в крайбрежните зони и това пряко рефлектира върху неговата жизнеспособност. Въпреки, че през последните години нивото на промишленото замърсяване е намаляло значителни, все още има какво да се изисква от промишлеността в това отношение. Въпреки, че през последните години нивото на промишленото замърсяване е намаляло, то все още остава сериозната заплаха за биоразнообразието, устойчивото развитие на видовете и риболовните възможности по реката.

Риболов и рибовъдство

В Рибарският район Пазарджик се извършва любителски риболов и се отглежда сериозни количества аквакултури. Любителски риболов може да се практикува освен по брега на река Марица, също така и във влажните зоните около реката в общината, които не са малко предвид, че голяма площ от тях са в Натура 2000 и във вътрешните водоеми. Официално по данни ИАРА на територията функционират 6 фирми, които отглеждат аквакултури. Общият брой на заетите в тях е 46 души на пълен работен ден, като тенденциите са за увеличаването им, понеже част от фермите са изградени сравнително скоро, а другите текущо се модернизират.

Изключително внимание трябва да се обърне на оптималното използване на естествените хранителни ресурси (трофичността на водоемите) за отглеждането на различните видове риби за получаване на органична продукция. През последните години благодарение на благоприятните местни условия за рибовъдство и наличието на финансиране в ОПРСР в територията на РР Пазарджик тече активен процес на създаване на нови стопанства за отглеждане на риби, аквакултури и водни животни.

Специализирани рибни стопанства

           На територията на Рибарски район Пазарджик има садкови инсталации за отглеждане на различни видове риби, които използват най-съвременната технология за изкуствено отглеждане на търсените от потребителите видове риби и интензивно отглеждане на риба в садки. Плаващите мрежени клетки се организират и монтират в така наречените ферми за аквакултури в садки (садкови установки, инсталации) и се установяват в язовири и не толкова в речното легло на реките.

В област Пазарджик са разположени следните язовири за любителски риболов:

-       яз.”Батак”;

-       яз.”Тошков чарк”;

-       яз.”Малък Беглик”;

-       яз. „Голям Беглик”;

-       яз.’’Широка поляна”;

-       яз.’’Доспат”;

-       яз. „Дженевра”;

-       яз. ’’Малка Мътница”;

-       яз.”Чаира”; яз.’’Белмекен”;

-       яз. „Розово”,

-       яз.„Караджа дере“

-       яз. ’’Тополница”;

Активните рибовъдни стопанства на територията на МИРГ към дата месец юли 2017 г. са:

-       Рибовъдно стопанство "Алеко", общ. Пазарджик район ВЕЦ "Алеко";

-       Садково стопанство "Танова могила" , язовир "Танова могила", ПИ № 000001, по КВС на с. Овчеполци, община Пазарджик, ЕКАТТЕ 53285;

-       Рибовъдно стопанство "Величково" ,имот №000898 в землището на с. Величково с ЕКАТТЕ 10505, общ. Пазарджик;

-       Рибовъдно стопанство "Мало Конаре", рибарник находящ се в местността "Потока", в землището на село Мало Конаре, община Пазарджик, ЕКАТТЕ 46749;

-       Рибовъдно стопанство " Грахорлива дъмга" рибарник, намиращ се в местността "Грахорлива дъмга", село Мирянци, общ. Пазарджик, обл, Пазарджик, имот с номер 010015, ЕКАТТЕ 48444;

-       Рибовъдно стопанство " Риболюпилня Биохерба" риболюпилня, находяща се в землището на с.Сбор, община Пазарджик, местност "Баталите", с площ 3,748 дка, УПИ ІV, кв.13

По данни на БАБХ на територията на община Пазарджик няма преработващи предприятия за риба и рибни продукти. Към настоящия момент се изгражда рибопреработвателно предприятие от фирма Аквафиш Пазарджик ООД.

Брой издадени билети за любителски риболов в община Пазарджик – по данни от ИАРА – Пазарджик, за 2017 г. броят на издадените билети за любителски риболов в община Пазарджик е 8721. Като положителна тенденция трябва да се отбележи факта, че през последните години хората в територията са с трайно изградено отговорно поведение и никой не лови риба, без да си е заплатил преди това риболовен билет. Бракониерски тенденции се наблюдават предимно в язовирите и бракониерстването е тип „мрежа”. При проверка от инспекторите от ИАРА заловените бракониерски мрежи се изземват, а нарушителите, ако бъдат заловени се наказват съгласно закона.

Като добра практика в територията смело може да се посочи, че фирмите все повече наблягат в своите рибни ферми на устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми.

За да има баланс и допълване е необходимо паралелно да се развиват на стопанския и любителския риболов и аквакултурите;

Търговия с риба

В територията на РР Пазарджик няма обособено и специализирано тържище за риба и аквакултури. Производителите не работят клъстерно, а по-скоро индивидуално и това им пречи да отстояват пазарните предимства на отгледаната в територията риба и рибни продукти. В предвид на нарастващия обем произвеждана в територията риба и кръстопътното местоположение на територията на МИРГ е наложително изграждането на рибно тържище и регистрацията на териториална марка за качество на произвежданата в територията рибна продукция.

Фирми в сектор „ Рибарство”

Фирмите в сектор рибарство са предимно малки. За отглеждане на рибата и аквакултурите от една страна се залага на модерни технологии, а от друга на използването предимно на естествени водоеми.

Предизвикателства пред сектор „Рибарство”

Секторът на рибарството се сблъсква със сериозни ограничения, допринасящи за намаляване на неговата рентабилност и загуба на работни места в определени зависими от рибарството и аквакултурите райони. Това се отразява върху местната икономика, която губи своята жизнеспособност и възможност за предоставянето на услуги на своите жители. Във вътре териториалните рибарски райони секторът на рибарството е в значително по-неизгодна позиция, с още по-малко пазарни предимства и още по-зависим от природните дадености и достъпът до финансиране. Тези вътре териториални рибарски райони са с влошени социално-икономически характеристики се нуждаят от допълнителен организационен и административен капацитет, който да мобилизира местните човешки ресурси към мислене и бизнес-планиране в посока конкурентоспособно рибовъдство и задържане на максимална добавена стойност в територията.

2.3. Анализ силните страни, слабите страни, възможностите и заплахите;

Силни страни	Слаби страни
Благоприятно географско и пространствено местоположение	Отрицателен естествен прираст на населението
Близост до двата най-развити центрове в страната - Пловдив и София	Слабо присъствие в интернет на територията като туристическа дестинация
Наличие на много земеделски площи	Загуба на външни пазари за земеделската продукция
Богати водни ресурси	Липса на териториална марка за качество
Наличие на богат културен календар	Намален коефициент на икономическа активност
Запазени традиции и обичаи	Ниска спортна култура сред населението
Добра техническа инфраструктура	Амортизиран сграден фонд на обществените сгради
Запазени живи селски общности с много традиции и обичаи	Липса на разнообразие в туристическите услуги, който да привличат и задържат туристи в територията
Благоустроени и приветливи населени места	Незадоволително състояние на междуселищната пътна мрежа
Наличие на работна ръка	Недостатъчно собствени приходи на общината
Качествена околна среда	Липса на средства за поддържане на обществените пространства
Голяма част от територията попада в мрежата Натура 2000	Влошено качество на някои компоненти на околната среда
Сравнително добре развит туризъм и наличие на места за настаняване	Липса на предприемаческа култура сред местното население
Изградена мрежа за газификация на населените места	Липса на алтернативи за развитие на младите хора
Наличие на чисти реки с русла, подходящи за изграждане на рибни стопанства и любителски риболов	Затруднен достъп до финансиране за стартиране на малък бизнес
Наличие на голям сграден фонд и промишлени терени за ситуиране на предприятия за преработка на риба	Ниски нива на консумация на риба и рибни продукти
Наличие на неизползван сграден фонд
Наличие на сравнително добра спортна база
Възможности	Заплахи
Подходящи природни условия и ресурси за развитие на рибарството и риборазвъждането като сериозен местен поминък	Намаляване на населението в територията на РР Пазарджик
Увеличаване на производствените мощности в аквакултурите и намаляване на натиска върху естествените рибни ресурси	Намаляване на дела на населението в трудоспособна възраст
Развитие на риболовен туризъм	Миграция на младите хора
Разнообразяване на местната икономика с нови дейности и услуги, който ще увеличат заетостта и ще подобрят качеството на живот на местните жители	Замърсяване на водоемите с нитрати от земеделието
Увеличаване на заетостта в сектор „Рибарство”	Намаляване на инвестиционната и предприемаческа активност на хората
Усвояване на потенциала на пустеещия сграден фонд	Влошаване на състоянието на общинската социална инфраструктура
По-пълно усвояване на възможностите на   донорските програми	Силна конкуренция от други съседни дестинации
Подобряване на качеството на водите в естествените водни обекти	Засилен външен конкурентен натиск върху местната икономика
Създаване на нови междусекторни бизнес партньорства между рибарския, земеделския и туристическия сектор
Прилагане на интегриран подход за реализиране на потенциала на територията
Качествено популяризиране и маркетиране на територията като туристическа дестинация

2.4 Потенциал за развитие на територията:

Природен потенциал

-       наличие на поземлени ресурси за развитие на селско и горско стопанство;

-       много добри климатични и екологични предпоставки /чиста среда, въздух, почви, води/ за развитие на различни форми на туризъм /селски, еко, исторически/;

-       запазено биологично разнообразие и естествени находища на защитени видове растителност;

-       почвената покривка благоприятства отглеждането на плодове и зеленчуци.

Природното наследство в областта е много богато и това е едно от най-силно изразените сравнителни предимства въобще на българските райони в глобализиращия се свят.

Техническа инфраструктура

-     наличие на добре развита инфраструктура с национално значение;

-     добра транспортна свързаност;

-     наличие на добре развита селищна мрежа със силно изявен урбанистичен център, формиращ агломерационно ядро;

-     запазено природно равновесие

-     добра инфраструктурна осигуреност

-     добре развита енергийна мрежа

-     налична комуникационна връзка във всички селища

-     компактни населени места и общински център с потенциал за развитие

-     спортни комплекси, позволяващи провеждането на спортни и масови мероприятия

-     реализиране на съвместни проекти със съседни общини за подобряване селищната инфраструктура

Наличния потенциал от добрата техническа инфраструктура може да се развива в посока към подобряване на териториалния модел и постигане на териториално сближаване, чрез устойчиво и интегрирано териториално развитие. Устойчивото териториално развитие ще се постигне, чрез подобряване на транспортната и комуникационна свързаност, което ще улесни достъпа до публични услуги от по-висока степен и чрез стимулиране развитието на малките населени места.

Социална сфера

            РР Пазарджик има добър демографски потенциал и качествени човешки ресурси с относително добро възпроизводство и добро образователно и професионално ниво. Наличието на образователна мрежа и детски градини във всички селища и наличието на различни етнокултури осигуряват база усилията да се насочат към възможност за професионална подготовка, ориентирана към изискванията на пазара на труда и възможност за реализиране на програми за квалификация и преквалификация на трайно безработни.

Високо е и нивото на предоставяните публични услуги в системите на здравеопазването, образованието, културата, макар и концентрирани в областния център. Наличния потенциал от високото ниво на тези услуги ще доведе до подобряване на качеството на живота и създаването на подходящи условия за развитието и реализацията на човешките ресурси на територията и увеличаване на равнището на заетостта и доходите.

Икономически и селскостопански потенциал

-       стратегическото местоположение;

-       свободния човешки ресурс;

-     конкурентна цена на работната сила и ниски производствени разходи;

-     внедряване на нови технологии за разширяване и развитие на местното производство;

-     наличие на качествена земеделска земя;

-     увеличаване на обработваемата площ;

-     високо качество на произведената селскостопанска продукция;

-     усъвършенстване в традиционни за региона производства – плодове и зеленчуци;

-     развитието на клъстери като фактор за привличане на частни инвестиции в определени отрасли на региона и възможност за създаване на конкурентно-способни животновъдни ферми;

-     развитие на концесиите и публично-частните партньорства като форма за привличане на външен капитал.

Със стартиране на новия програмен период на ЕС и програмното финансиране се наблюдава засилено кандидатстване с проекти за къщи за гости, оризарни, рибовъдни стопанства, малки предприятия за преработка на земеделска продукция и др. В град Пазарджик има раздвижване на жилищния пазар. Потенциал за развитието на територията е засиления интерес към изграждането на нови обекти и създаване на нови услуги за населението.

Специфичният потенциал на местната икономика може да бъде съживен и активизиран, чрез подпомагане на МСП, които дават сериозен принос за развитието на областната икономика и са в състояние да генерират икономически растеж, както на основата на традиционни, така и на основата на нови високотехнологични производства.

Туристически потенциал:

Туризмът е популярен на територията, макар и с недостатъчно използван потенциал за развитие, приходи и осигуряване на заетост. В общината се предлагат възможности за запознаване на гостите на града с местната етнография и култура, както и варианти за добро прекарване на свободното време сред природата – спортен, приключенски и ловен туризъм. Сред наличните обекти с възможност за оптимизация в сферата на туризма са зелените площи по поречието на река Марица, „Селищна могила Юнаците“ (с. Юнаците), остров Свобода, Часовниковата кула (гр. Пазарджик), Исторически музей (гр. Пазарджик), Баткунския манастир „Св. Св. Петър и Павел“ (с.Паталеница), Къщата-музей „Константин Величков“ (гр. Пазарджик), църквата „Св. Димитър“ (с.Паталеница), църквата „Успение на Пресвета Богородица“ (с.Паталеница), художествената галерия „Станислав Доспевски” (гр. Пазарджик) и др.

Туристическите ресурси въз основа на факторите за развитие формират две основни групи: природни и културно-исторически (антропогенни). Природните и антропогенните дадености на територията са предпоставка за развитие на познавателен, културен, винен, спортен, селски, ловен туризъм и конферентен туризъм.

Като възможност за допълнително развитие на територията се открива селския и риболовния туризъм, които се търсят активно от български и чуждестранни туристи. Създаването на екокъщи, разполагащи със свои енергийни източници, собствено производство хранителни продукти и предлагащи на гостите си спорт сред природата като конни преходи и каране на лодки са сред неизползваните възможности на територията. Интересно за посетителите би било и създаването с общините Пловдив и Велинград на общ туристически продукт на Южен централен район предлагащ селски, екологичен и ловен туризъм (Пазарджик), градски и културен туризъм (Пловдив) и спа и белнеотуризъм (Велинград).

Същевременно територията на МИРГ предлага отлични условия за развитие на винен, спортен, приключенски туризъм. Има реални условия за развитие на т.н. селски туризъм. Привлекателни и добре поддържани села, подходящ жилищен фонд, богата и оригинална кухня, винопроизводство и традиционни занаяти са основните предпоставки за това. В територията на РР Пазарджик има сериозна пазарна ниша за предлагане на комбинирани туристически пакети свързани с комплексни туристически услуги за риболов и дегустация на различни традиционни местни земеделски продукти.

Потенциал в Рибарския сектор

В територията на РР Пазарджик е необходима целенасочена финансова подкрепа за развитие на дейности, които насърчават икономическата диверсификация и създаването на конкурентни фирми и марки, който могат да спомогнат за възраждането на местните рибарски общности и района.

От направения анализ на състоянието и тенденциите за развитие на рибарството и аквакултурите, производството, равнището на технологиите, маркетинга, качеството на продукцията, потребителското търсене и други елементи на отрасъла се оформят приоритетни за реализиране дейности за територията на РР Пазарджик, които трябва да водят до:

-       диверсификация

-       добавяне на стойност

-       конкурентоспособното участие на секторите на рибарството и аквакултурите в устойчивото развитие на рибарския район

-       интегрирано развитие на земеделския и рибарския сектор

-       насърчаване на иновативни подходи за осигуряване на растеж и работни места

-       добавяне на стойност към продуктите от риболов и аквакултури

-       обучения

-       развитие на стопанския и любителския риболов и аквакултурите

-       насърчаване на потреблението на риба и рибни продукти в територията

2.5. Зависимост на района и местното население от дейности, свързани със секторите на рибарството и аквакултурите.

Рибовъдството има голямо икономическо и обществено значение за района на Пазарджик, тъй като в селата с недостатъчно развита икономика това е вариант за работа и доходи и алтернатива за заетост и развитие. На територията на Рибарския район риболовът е традиция и продължава да се практикува и да дава прехрана на много семейства. Местния бизнес с много усилия и средства се опитва да възстановява рибопроизводството, което преди 1990 г. в било силно развито на територията. През последните 10 години се наложи и доказа, че могат да се отглеждат дори и нови видове риба не типични за региона – есетра, езерен рак и африкански сом. Успоредно с това се отглежда шаран, толстолоб, лин, амур, и др. Освен като средство за препитание по поречието на река Марица, риболовът се практикува и като форма за приятно прекарване на свободното време и туристическа атракция. През последните няколко години както в страната така и на територията се наблюдава тенденцията за увеличение на броя на легитимните любители риболовци, като се регистрира увеличаване броя на издадените билети за любителски риболов (БЛР) на български граждани. На територията на МИРГ са изградени и се стопанисват редица места за спортен риболов, като допълнение към рибопроизводството.

3. ОПИСАНИЕ НА СТРАТЕГИЯТА, ВКЛЮЧИТЕЛНО НЕЙНИЯ ИНТЕГРИРАН И ИНОВАТИВЕН ХАРАКТЕР.

ОСНОВНА ЦЕЛ – ПОВИШАВАНЕ ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН ПРОСПЕРИТЕТ НА ТЕРИТОРИЯТА И ПОДОБРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ В РИБАРСКАТА ОБЛАСТ.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1 – ПОСТИГАНЕ НА БАЛАНСИРАНО И ИНТЕГРИРАНО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ, ОСИГУРЯВАЩО ЗАЕТОСТ И НАМАЛЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА

ПРИОРИТЕТ 1 Увеличаванеконкурентоспособното участие на секторите на рибарството и аквакултурите вустойчивото развитие на рибарския район и насърчаване иновативни подходи заосигуряване на растеж и работни места.

Изпълнението на заложените мерки в Стратегията за ВОМР ще увеличи конкурентоспособното участие на секторите на рибарството и аквакултурите в устойчивото развитие на рибарските райони и да насърчават иновативни подходи за осигуряване на растеж и работни места, по-специално посредством добавяне на стойност към продуктите от риболов и аквакултури. Инвестициите по мерките в стратегията за ВОМР са в съответствие с политиките на национално, регионално и местно ниво в сферата на здравеопазването, образованието, грижите, както и за интегрирането на етническите общности.

ПРИОРИТЕТ 2 Поддържане на заетостта в рибарската област и създаване на нови работни места посредством разнообразяване на дейностите или икономическо и социално преструктуриране на рибарския район с цел преодоляване на социално-икономическите трудности.

В рамките на стратегията са заложени мерки за поддържане на заетостта в рибарския район и създаването на нови работни места, посредством разнообразяване на дейностите или икономическото и социалното преструктуриране на рибарския район с цел преодоляване на социално-икономическите трудности, настъпили в резултат на промени в сектор "Рибарство“.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 2 ОСИГУРЯВАНЕ НА ВИСОКО КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ И УСЛУГИ ЗА НАСЕЛЕНИЕТО И РАЗВИТИЕ НА УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ

ПРИОРИТЕТ 3 Повишаване на привлекателността на рибарската област, като място за живеене, чрез инвестиции за подобряване средата на живот, културни дейности, насърчаване на културното наследство и туризма.

Стратегията за ВОМР ще допринесе за повишаване на привлекателността на рибарския район, като място за живеене, чрез инвестиции за подобряване средата на живот, културни дейности, насърчаване на културното наследство, инфраструктурата и туризма. Прилагането на подобни мерки ще даде възможност за диверсификация на дейностите в рибарския район и повишаване потенциала за създаване на заетост и възможности за укрепване на чувството за местна идентичност.

4.ОПИСАНИЕ НА ИЗМЕРИМИ И ЯСНИ ЦЕЛИ ЗА КРАЙНИТЕ ПРОДУКТИ И РЕЗУЛТАТИТЕ.

СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ КЪМ ПРИОРИТЕТ 1

Специфична цел 1.1 Създаване на нови работни места и насърчаване на предприемачеството, чрез въвеждането на иновации на всички етапи от веригата за доставка на продукти от риболов и аквакултури.

Специфична цел 1.2 Въвеждане на нови технологии и дребномащабни инвестиции в инфраструктура за производство, преработка или продажба на риба.

МИРГ ще насочи усилията си към финансиране на проекти за закупуване и прилагане на нови технологии, инвестиции и изграждане и подобряване на производствения процес, изграждане на помещения, производство на нови продукти и въвеждане на нови технологии, подобряване и контрол на качеството на продуктите, повишаване на уменията на персонала в сектора.

Целите ще бъдат реализирани посредством прилагането на две мерки:

Мярка 1.1 Производствени инвестиции в сектора на рибарството и аквакултурите

Мярка 1.2 Създаване на добавена стойност към продуктите в сектор „Рибарство“ и аквакултурите.

СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ КЪМ ПРИОРИТЕТ 2 Поддържане на заетостта в рибарската област и създаване на нови работни места посредством разнообразяване на дейностите или икономическо и социално преструктуриране на рибарския район с цел преодоляване на социално-икономическите трудности.

Специфична цел 2.1 Диверсификация на първични производствени дейности (например нови риболовни техники и принадлежности) — т.е. диверсификация в рамките риболовния сектор.

Специфична цел 2.2 Диверсификация на дейности във веригата на генериране на стойност на рибата (при дейности, които добавят стойност към рибни продукти: директни продажби, маркетинг, др.)

Специфична цел 2.3 Създаване на заетост извън секторите „Рибарство“ и аквакултури

Тези цели ще се реализират основно, чрез прилагане и използване на две основни мерки:

Мярка 2.1 Разнообразяване на икономическите дейности в рамките на риболовния сектор;

Мярка 2.2 Разнообразяване към дейности извън секторите „Риболов“ и аквакултури.

СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ КЪМ ПРИОРИТЕТ 3 Повишаване на привлекателността на рибарската област, като място за живеене, чрез инвестиции за подобряване средата на живот, културни дейности, насърчаване на културното наследство и туризма.

Специфична цел 3.1Създаване и/или модернизиране туристически продукти и услуги, свързани с риболовен туризъм и рибарството и осигуряване на алтернативна заетост.

Специфична цел 3.2Подобряване на инфраструктурата и услугите, свързани с малките рибарски стопанства.

МИРГ ще стимулира и предвижда разработване и реализирането на основни дейности за идентифициране и предлагане на специфична рибна кухня, (например създаването на рибен ресторант) и разширяването на менюто в ресторанти в територията, организиране на тържище и необходимата за това инфраструктура за директна продажба.

Тези дейности МИРГ ще подкрепи, чрез две основни мерки:

Мярка 3.1 Насърчаване развитието на устойчив риболовен туризъм в РР;

Мярка 3.2 Подкрепа за развитието на дребно мащабна инфраструктура.

5. ОПИСАНИЕ НА ПРОЦЕСА НА УЧАСТИЕ НА МЕСТНИТЕ ОБЩНОСТИ В РАЗРАБОТВАНЕТО НА СТРАТЕГИЯТА.

В процеса по разработване на СВОМР на МИРГ „Пазарджик“ са идентифицирани всички заинтересовани страни, анализирани и въвлечени във всички етапи от подготовката на стратегията и учредяването на МИРГ. Преди да стартира работата си екипа направи план с график за провеждане на информационната кампания. Проведени бяха няколко работни срещи между екипа, експерта по стратегията, водещия партньор и представители на общината и гражданския сектор на които беше представен плана за работа, както и графика за изпълнението му. Основно кампанията е разделена на три етапа. През първия етап от информационната кампания бяха идентифицирани основните заинтересовани страни на базата на насоки от страна на експерта по стратегията. След това се направи анализ на заинтересованите страни, отново по насоки на експерта. Втората част от задачата бе да бъдат поканени в срещи и да бъдат информирани за дейностите по проекта и запознати с подхода ВОМР. В този първоначален етап също ни бяха предоставени насоки за идентифициране на местни неформални лидери, които трябва да привлечем като активни участници в процеса по създаване на МИРГ и стратегия. МНЛ също бяха и обучени за подхода ВОМР и дейностите по създаване на МИРГ. През втория етап от информационната кампания бяха канени вече идентифицираните заинтересовани страни и МНЛ, с които се обсъдиха, профила на територията, SWOT анализа, стратегическата рамка, мерките, бюджета и критериите за избор на проекти. По време на третия етап се обсъждаха структурата и съдържанието на МИРГ и СВОМР, както и бе гласуван и одобрен окончателния вариант на стратегията. През този етап беше учреден и официално МИРГ. Екипа стриктно се придържаше към описаните дейности в проекта по мярка 4.1. за подготовка на територията за създаване на МИРГ и стратегия за ВОМР. Като доказателство за това описваме всички информационни събития, които са планирани и реализирани в периода на изпълнение на мярка 4.1.

1. 1.Проведени са общо 13 информационни срещи и две обучения както следва:

Два броя информационни срещи за запознаване с подхода ВОМР, проекта за подготовка на МИРГ, СВОМР и екипа. Информационна среща №1 в с. Хаджиево на 16.08.2017 г. участие взеха 20 лица. Информационна среща № 2 Величково 17.08.2017 г. участие взеха 21 лица.

Два броя информационни срещи на тема „Обсъждане на визия, цели, дейности и бюджет на СВОМР. Информационна среща №1 на 23.10.2017 г. в с. Мало Конаре с участието на 10 лица. Информационна среща №2 на 24.10.2017 г. в с. Добровница. Участие взеха 10 лица.

Три броя информационни срещи за обсъждане на окончателен вариант на СВОМР. Информационна среща №1 на 02.11.2017 г от 09.00 ч. в с. Гелеменово,. Участие взеха 20 лица от местната общност. Информационна среща №2 на 02.11.2017 г от 12.00 ч. в с. Црънча. Участие взеха 20 лица. Информационна среща №3 на 02.11.2017 г от 15.00 ч. в с. Пищигово. Участие взеха 20 лица.

2. Проведени са 2 броя семинари както следва: 

Провеждане на два информационни семинара на тема „Възможности за финансиране на проекти през СВОМР и ПМДР 2014-2020 г.“. Информационен семинар №1 в с. Паталеница на 21.08.2017 г. участие взеха 20 лица. Информационен семинар №2 в с. Юнаците участие взеха 20 лица.

3. Проведени конференции – 2 броя: 

Провеждане на две информационни конференции на тема „Представяне на анализа на територията и обсъждане на визия, цели и дейности на СВОМР“. Информационна конференция №1 на 28.09.2017 г. с. Юнаците с участие на 50 лица. Информационна конференция №2 на 29.09.2017 г. с участието на 50 лица.

4. Проведени са 2 броя двудневни обучения както следва:

1) Двудневно обучение на Местните Неформални лидери 31.08.2017 – 01.09.2017 г. в с. Главиница , Читалище „Пробуда“ на тема „Запознаване на местните неформални лидери и въвличането им като активни участници в процеса на подготовка на СВОМР.

2) Двудневно обучение на членовете на МИРГ на 08.11.2017 г. в с. Драгор на тема: „ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА МИРГ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЯ ЗА ВОМР”, обучили се – 7 участника.

5. Проведени са 2 бр. обществени обсъждания  както следва: 

1) Обществено обсъждане № 1 от 03.11.2017 г. от 10.00 часа в с. Звъничево присъствали: 51 участника;

2) Обществено обсъждане № 2 от 04.11.2017 г. от 10.00 часа в село с. Мирянци, присъствали: 50 участника;

6. Създадена и функционираща интернет страница – www.flag-pazardzhik.org

7. Брой публикации в медиите  –  6 броя - публикации във вестник „Знаме „ и вестник „Пазарджишка Марица“

8. Създадени и разпространени информационни материали – 1200 броя дипляни.

Дейностите по информиране на населението на територията на МИРГ Пазарджик за възможностите и предизвикателствата пред подхода Водено от общностите местно развитие през програмния период 2014 – 2020 г. и подготовка на стратегия за ВОМР са извършени в съответствие с планирания проект. Постигнати са всички индикатори за резултат. Местната общност е запозната с подхода ВОМР, с новия МИРГ, със стратегията за местно развитие и нейните приоритети, бюджет и възможностите, които ще финансира самата стратегия. В процеса по информиране на местната общност и въвличането и в процеса по планиране на стратегията по ВОМР са взели участие представители на повечето от населените места и повече от 75% от заинтересованите страни. Над 388 души са взели участие в информационните събития, информация за дейностите е достигнала до над 1500 лица под формата на диплянки, плакати, статии и обяви по населените места.

В Приложение към т.5 ще намерите всички доказателства за етапа на изграждане на капацитет, свързани с въвличането на местната общност в процеса по създаване на МИРГ и стратегия за ВОМР.

6. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ, В КОЙТО СЕ ПОСОЧВАТ ДЕЙНОСТИТЕ, КОИТО ЩЕ ДОПРИНЕСАТ ЗА ПОСТИГАНЕТО НА ПОСТАВЕНИТЕ ЦЕЛИ:

6.1. Описание на целите и обхвата на мерките, включително допустими кандидати и дейности, минимален (в случай че е приложимо) и максимален размер на безвъзмездната финансова помощ. избраните в стратегията за ВОМР мерки трябва да съответстват на идентифицираните в проучванията и анализите на територията нужди.

Недопустими разходи по всички мерки от СВОМР:

Недопустими разходи по проекти по изпълнение на стратегията за водено от общностите местно развитие са:

1. закупуване на техника или оборудване втора употреба;

2. разходи за застраховки на дълготрайни материални активи (ДМА);

3. разходи за осигурителни вноски и застраховки на персонала, които не са задължителни с нормативен акт;

4. дарения;

5. банкови такси за сметки, обслужващи финансови средства от друг източник;

6. закупуване на земя и недвижими имоти;

7. разходи за закупуване на повече от едно МПС;

8. закупуване на инфраструктура за обучение, която възлиза на повече от 10 на сто от общите допустими разходи по даден проект;

9.данък добавена стойност (ДДС), подлежащ на възстановяване съгласно разпоредбите на ЗДДС

10. мита, други данъци и такси;

11. лихви по кредити и неустойки и лихви по лизинг;

12. разходи за закупуване на активи на лизинг, дължим извън периода на действие на местната стратегия за развитие и с остатъчна стойност, когато МИРГ не придобива собственост върху актива;

13. разходи за амортизации;

14. разходи за дейности, които се финансират по други програми и/или проекти;

15. разходи за командировки в страната на персонала на МИРГ, надвишаващи определените в Наредбата за командировките в страната;

16. разходи за командировки в чужбина на персонала на МИРГ, надвишаващи определените в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина;

17. плащания в натура

18. разходи определени в чл.40 на ПМС № 189 от 2016 г. от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ, за програмен период 2014-2020 г.

19. разходи за проекти или дейности, които са физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на формуляра за кандидатстване от бенефициента, независимо дали всички свързани плащания са извършени от него.

МЯРКА 1.1 -ПРОИЗВОДСТВЕНИ ИНВЕСТИЦИИ В СЕКТОРА НА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ

Основни цели:	Модернизиране и разширяване на съществуващите стопанства; Подобряване на производствените характеристики на водоема; Подобряване на условията на труд и безопасност за работещите в сектора; Подобряване и осъвременяване, свързани със здравето на животните и хуманното отношение към тях, включително закупуване на оборудване за предпазване на стопанствата от диви хищници; Развитие на устойчиви аквакултури (в икономически, социален и екологичен смисъл); Постигане на целите на МНСПА; Намаляване енергоемкостта и увеличаване на енергийната ефективност на аквакултурните стопанства (намаляване на загубите при пренос и разпределение на енергия, подобряване на енергийните характеристики на съществуващите сгради и др.); Въвеждане на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) като важни местни неизчерпаеми ресурси, които да бъдат използвани максимално, както водният потенциал, така и другите източници на чиста енергия (вятър, слънце, геотермални води, биомаса); Ефективно използване на ресурсите, в това число намаляване потреблението на вода чрез стимулиране на производството в рециркулационни системи; Въвеждане на ресурсоспестяващи технологии, които намаляват количеството на използваната вода и лекарствени препарати, както и други химикали; намаляване на еутрофикацията на водните тела.
Обхват:	Предоставяне на помощ е възможно в рамките на операциите, предвидени в Глава III, Раздел 2, чл.63 от Регламент 508/2014 г. и Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма за морско дело и рибарство 2014-2020, финансирана от Европейския фонд за морско дело и рибарство.
Описание на предложените дейности:	Допустимите за финансиране дейности по тази схема са: Продуктивните инвестиции в аквакултурите, включително производство на зарибителен материал; Диверсификацията на продукцията на аквакултурите и отглежданите видове; Модернизация на аквакултурните стопанства, включително подобряването на условията на труд и безопасност за работещите в сектора; Подобряването и модернизацията, свързани със здравето на животните и хуманното отношение към тях, включително закупуване на оборудване за предпазване на стопанствата от диви хищници; Инвестиции, намаляващи отрицателното въздействие или повишаващи положителното въздействие върху околната среда, както и подобряването на ефективното използване на ресурсите; Инвестиции в повишаване на качеството или добавената стойност на продуктите от аквакултури; Инвестиции, водещи до значително намаляване на въздействието на предприятията за аквакултури върху потреблението и качеството на водата, по-специално чрез намаляване на използваното количество вода или химикали, антибиотици и други лекарствени продукти или чрез повишаване на качеството на отпадните води, включително чрез разработване на мултитрофични системи за аквакултури; (поликултурно отглеждане на аквакултури); Насърчаването на затворени системи за аквакултури, в които продуктите от аквакултури се отглеждат в затворени рециркулационни системи, като по този начин се свежда до минимум потреблението на вода; Инвестиции в повишаването на енергийната ефективност и насърчаването на преминаването на предприятията за аквакултури към възобновяеми източници на енергия (на ниво допустимост капацитета на инсталацията да не е по-голям от потреблението, което е необходимо за проекта); Диверсификация на доходите на предприятията за аквакултури чрез развиване на допълнителни дейности, свързани с основната дейност на предприятието в областта на аквакултурите, включително за риболовен туризъм, свързани с аквакултурите екологични услуги или образователни дейности в областта на аквакултурите;
Допустими бенефициенти:	Кандидатите трябва да отговарят на следните изисквания: Да са регистрирани като производители на риба и други водни организми по реда на чл. 25 ЗРА; Да са регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) (в случай, че кандидатите са съществуващи ферми/стопанства); Да нямат изискуеми публични задължения към държавата; Да не са вписани в централната база данни за отстраняванията съгласно Регламент (ЕО, Евратом) № 1302/2008 на Комисията от 17 декември 2008 година относно централната база данни за отстраняванията (OB L 344, 20.12.2008 г.); Физическото лице – Едноличен търговец /ЕТ/ и членовете на управителните органи на ЮЛ да не са осъждани с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността, стопанството, освен ако не са реабилитирани и не са лишавани от правото да упражняват търговска дейност или да заемат ръководна, отчетна или материалноотговорна дейност; Да са вписани в търговския регистър към Агенцията по вписванията; Да отговарят на изискванията за микро, малко или средно предприятие съгласно Закона за малките и средни предприятия; Да са със състав, по-малък от 750 души, или с оборот под 200 млн. евро, ако са предприятия, които не попадат в дефиницията на т. 1.7; Да не са обявени в несъстоятелност или да са в открито производство по несъстоятелност; Да не са в производство по ликвидация.
Очаквани резултати и действия:	Чрез изпълнение на мярката ще се даде възможност за опазване и възстановяване на водното биологично разнообразие и подобряване на екосистемите, свързани с аквакултурите, и насърчаване на аквакултура с ефективно използване на ресурсите чрез продуктивни инвестиции, водещи до увеличаване на енергийната ефективност, ресурсната ефективност, намаляваща използването на вода и химикали, подобряване на конкурентоспособността и жизнеспособността на предприятията в сектора на аквакултурите, включително подобряване на безопасността и условията на труд.
Допустими разходи	За строително-монтажни работи За закупуване на нови машини и оборудване (включително компютърно), съоръжения и други, пряко свързани с предвидената инвестиция, включително разходи за осъществяване на доставката, инсталиране, изпитване и въвеждането в експлоатация на оборудването, машините, съоръженията, включително придобити чрез финансов лизинг; За специализирана складова техника и складови транспортни средства за обслужване на стопанството (електрокари и мотокари, теглителна техника, транспалетни колички и хладилни контейнери), включително придобити чрез финансов лизинг; За закупуване на ноу-хау, патентни права и лицензи, необходими за изготвяне и/или изпълнение на проектното предложение; За закупуване на софтуер, включително разходите за доставка, инсталация, тестване и въвеждане в експлоатация (включително придобити чрез финансов лизинг); За подготовка на проекта, инженерни проучвания, оценки, анализи и изготвяне на технически проект и/или технологично описание на обекта за производство на аквакултури и технологична схема на производство на аквакултури, съгласно Наредба № 18 от 4.11.2016 г. за съдържанието на технологичното описание и технологичната схема на производство на аквакултури, изготвени от специалист с образование, съответстващо на спецификата на технологията; разходи за независим строителен надзор, авторски надзор и инвеститорски контрол; За закупуване на земя, която има пряка връзка с изпълнението на проекта и е в размер до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта, при условията на чл. 19 от ПМС № 189 от 2016 г.; За инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за получаване на топлинна и/или електроенергия, необходими и пряко свързани с изпълнението на проекта, включително придобити чрез финансов лизинг; За сервизни плавателни съдове, които обслужват и са пряко свързани с изпълнението на проекта, включително придобити чрез финансов лизинг; за въвеждане на системи за контрол на качеството, безопасни условия на труд и опазване на околната среда и водите и достигане на съответствие с международно признати стандарти - до 1% от стойността на инвестицията; За обекти за продажба на дребно на собствено произведена продукция от аквакултура в аквакултурните стопанства; За обучение на персонала, зает с производствената дейност, пряко свързана с предвидената инвестиция - до 1% от стойността на инвестицията; За съоръжения и/или оборудване за подобряване безопасността и условията на труд; За специализирани транспортни средства, отговарящи на капацитета и нуждите на стопанството, свързани с подобряване на производството, включително придобити чрез финансов лизинг;
Индикатори за измерване на изпълнението на мярката:	Промяна в обема на продукцията от аквакултури (в тонове) Промяна в стойността на продукцията от аквакултури (в хиляди евро) Промяна в обема на продукцията от рециркулационни системи (в тонове) Стопанства за аквакултури, осигуряващи услуги за околната среда (брой стопанства) Промяна в обема на продукцията от аквакултури, сертифицирана в рамките на доброволни схеми за гарантиране на устойчивост Създаване на работни места (брой) Запазване на работни места (FTE) (брой) Промяна в нетната печалба (в хиляди евро)
Финансови параметри	Общо по мярката спрямо целия бюджет на стратегията: 20% Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ по един проект от СВОМР е: 10 000 лева Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по един проект от СВОМР е: 200 000 лева
Интензитет на помощта	Финансовата помощ за един проект е до 50% от общите допустими и одобрени разходи и 100% проекти на публични бенефициенти.
Индикативен брой проекти	Очакваният брой проекти, които ще бъдат подкрепени по мярката е минимум 3
Срок за изпълнение	Максималният срок за изпълнение на дейностите по един проект е 12 месеца
Критерии за избор на проекти по към Стратегия за ВОМР - Мярка 1.1
Критерии/Показатели		Максимален брой точки по показателя
Вид на предприятието –   микро или малко		5
Създаване на нови работни места: - едно работно място – 1 точка; - от 2 до 5 работни места – 3 точки; - над 5 работни места – 5 точки		5
Запазване на съществуващи работни места в аквакултурното стопанство		5
Основна дейност от аквакултура (за предходните три години поне 50% от приходите на кандидата са от аквакултурно производство)		15
Достигане на положителна Нетна настояща стойност (ННС): - до 3 години – 10 точки - от 4 до 7 години – 8 точки - от 8 до 10 години – 6 точки		10
Подобряване на енергийната и/или ресурсната ефективност		5
Подобряване на безопасността и условията на труд		5
Модернизация или инвестиция в репродуктивно-производствения процес		5
Инвестиция в рециркулационна система		10
Цялата инвестиция е насочена в отглеждане на видове с: - добър пазарен потенциал - 10 точки - много добър пазарен потенциал -15 точки Забележка: Видовете с добър и много добър пазарен потенциал се определят с независим маркетингов доклад и се изброяват в приложение към Условията за кандидатстване по мярката.		15
Проекти попадащи в обхвата на „Натура 2000“		15
Иновации в   стопанството		5
Общ брой точки		100 точки

МЯРКА 1.2 СЪЗДАВАНЕ НА ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ КЪМ ПРОДУКТИТЕ В СЕКТОР „РИБАРСТВО“ И АКВАКУЛТУРИТЕ

Основни цели:	Създаване и пренасочване на преработвателни предприятия, свързани с рибарството към производство на висококачествени продукти и продукти с добавена стойност; Прилагане на нови технологии (иновации) в производството на рибни продукти и аквакултури, както и други продукти, свързани с внедряване на иновации в   риболова; Разширяване, модернизация и оборудване на преработвателни предприятия, насочено главно към подобряване на съоръженията, оборудването, складовете за суровини и крайните продукти; Подобряване на процеса на производство/предоставяне на продукти/услуги чрез закупуване и въвеждане в експлоатация на технологии, процеси, машини, съоръжения, оборудване, които са нови за кандидата, имат качествено по-добри параметри спрямо използваните от кандидата, Сертифициране на качеството, включително изготвяне на етикети и сертифициране на продукти от риболов и аквакултура, отгледани или уловени с помощта на природосъобразни производствени методи; Инвестиции във внедряването на системи за контрол на качеството; Подобряване на съществуващи предприятия, насочени към опазване на околната среда, надхвърлящи изискванията, заложени в съответното законодателство (използването на фотоволтаични системи, използването на биомаса като ВЕИ и други свързани дейности).
Обхват:	Предоставяне на помощ е възможно в рамките на операциите, предвидени в Глава III, Раздел 2, чл.63 от Регламент 508/2014 г. и Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма за морско дело и рибарство 2014-2020, финансирана от Европейския фонд за морско дело и рибарство.
Описание на предложените дейности:	Допустимите за финансиране дейности по тази схема са: Инвестиции за закупуване на машини/оборудване за разширяване, модернизация и оборудване на преработвателни предприятия, насочено главно към подобряване на съоръженията, оборудването, складовете за суровини и крайните продукти за производство на продукти от риба и аквакултури с добавена стойност; Инвестиции за производство и маркетинг на нови продукти; Инвестиции за прилагане на нови технологии (иновации) в производството на рибни продукти и аквакултури, както и други продукти, свързани с внедряване на иновации в риболова и свързаните с него производства; Инвестиции за подобряване на процеса на производство/предоставяне на продукти/услуги чрез закупуване и въвеждане в експлоатация на технологии, процеси, машини, съоръжения, оборудване, които са нови за кандидата, имат качествено по-добри параметри спрямо използваните от кандидата; Инвестиции за развитие на нови информационни технологии, свързани с производството на продукти с добавена стойност от риболов и аквакултури; Сертифициране на качеството, включително изготвяне на етикети и сертифициране на продукти от риболов и аквакултура, отгледани или уловени с помощта на природосъобразни производствени методи; Инвестиции във внедряването на системи за контрол на качеството; Инвестиции за подобряване на съществуващи предприятия, насочени към опазване на околната среда, надхвърлящи изискванията, заложени в съответното законодателство (използването на фотоволтаични системи, използването на биомаса като ВЕИ и други свързани дейности); Инвестиции за съхранение и преработка на отпадъци и мерки за намаляване на отпадъците в дейности, свързани с добива и преработка на рибни продукти и продукти от аквакултура; Съпътстващи обучения за персонала, когато се въвежда в експлоатация ново оборудване или технологии; Дейности за информация и публичност.
Допустими бенефициенти:	Заети в сектор „Рибарство” или лица със занятие, свързано със сектор „Рибарство”- секторът от икономиката, който обхваща всички дейности за производство, преработка и пускане на пазара на рибни продукти и продукти на аквакултурата. Към тази група попадат: Юридически лица или еднолични търговци, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите, извършващи дейност в сектор „Рибарство“; Юридически лица, регистрирани по ЗЮЛНЦ, представляващи интересите на заетите в сектор „Рибарство“ (например: Сдружения на производители и преработвателни на продукт от риболов и аквакултури в рибарската област); Юридически лица, еднолични търговци, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите, извършващи дейност извън сектор „Рибарство“;
Очаквани резултати и действия:	Поне 20% от традиционните дейности в сектор „Рибарство” с добавена стойност; Модернизирани поне 20% от рибарските производства; Подобрено качество на продуктите от риболов и аквакултура с поне 10%; Повишени приходи от рибарство и аквакултура с поне 10 %; Изграден поне един пазар за рибна продукция с лиценз и отговарящ на стандарти за качество на предлагана продукция.
Допустими разходи	Разходи за закупуване на машини, съоръжения и оборудване, компютърен софтуер и специализирана техника, включително разходите за доставка, инсталация, тестване и въвеждане в експлоатация, до пазарната им стойност, включително чрез финансов лизинг; Разходи за строително-монтажни работи: изграждане и/или реконструкция или ремонт на сгради, и/или помещения и друга недвижима собственост, свързани с инвестициите по внедряване на технологии, машини, съоръжения и оборудване; Разходи за подготовка на проекта, инженерни проучвания, оценки, анализи, включително финансови и изготвяне на технически и/или технологичен проект, строителен и авторски надзор и инвеститорски контрол; Разходите по т. 3 не трябва да надвишават 5% от общата стойност на допустимите разходи. 4. Разходи за закупуване на ноу-хау, патентни права и лицензи, необходими за изготвяне и изпълнение на проекта; 5. Разходи за инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за получаване на топлинна и/или електроенергия, необходими за производствената дейност на кандидата; 6. Разходи за инвестиции в пречиствателни съоръжения за отпадни води и оборудване, свързано с опазването на околната среда. 7. Разходи за съпътстващи обучения, при въвеждане на ново оборудване и технологии. 8. Разходи за дейности по информация и публичност
Индикатори за измерване на изпълнението на мярката:	Брой модернизирани предприятия Брой предприятия с подобрено качество на продуктите Създадени поне 5 постоянни работни места Брой места за първа продажба на рибни продукти Брой на въведените иновации в предприятията
Финансови параметри	Общо по мярката спрямо целия бюджет на стратегията: 13% Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ по един проект от СВОМР е: 10 000 лева Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по един проект от СВОМР е: 200 000 лева
Интензитет на помощта	Финансовата помощ за един проект е до 50% от общите допустими и одобрени разходи и 100% проекти на публични бенефициенти.
Индикативен брой проекти	Очакваният брой проекти, които ще бъдат подкрепени по мярката е минимум 2
Срок за изпълнение	Максималният срок за изпълнение на дейностите по един проект е 12 месеца
Критерии за избор на проекти по към Стратегия за ВОМР - Мярка 1.2
Критерии/Показатели		Максимален брой точки по показателя
Проекти включващи инвестиции за създаване или модернизиране на съществуващите предприятия и места за продажба на риба		15
Проекти свързани с маркетинг на нови продукти и достъп до пазари		5
Инвестициите по проекта водят до повишаване на енергийната ефективност на предприятието		10
Проектът е за внедряване на нови технологии и процеси;		5
Създаване на нови работни места: - едно работно място – 1 точка; - от 2 до 5 работни места – 3 точки; - над 5 работни места – 5 точки		5
Преработване на видове с: ·   добър пазарен потенциал – 10 точки ·   много добър пазарен потенциал – 15 точки		15
Преработване на собствен улов и/или аквакултура (минимум 30% от суровината)		20
Предприятия с регистрация в БАБХ:		10
Проекти попадащи в обхвата на „Натура 2000“		15
Максимален брой точки		100

МЯРКА 2.1 РАЗНООБРАЗЯВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДЕЙНОСТИ В РАМКИТЕ НА РИБОЛОВНИЯ СЕКТОР

Основни цели:	Насърчаване разнообразяването на икономически дейности в сектор „Рибарство”; Разнообразяване на производството на продукти/услуги, чрез закупуване и въвеждане в експлоатация на технологии, процеси, машини, съоръжения, оборудване; Поддържане на заетостта в рибарския район и създаване на нови работни места посредством разнообразяване на дейностите или икономическо и социално преструктуриране на рибарския район.
Обхват:	Предоставяне на помощ е възможно в рамките на операциите, предвидени в Глава III, Раздел 2, чл.63 от Регламент 508/2014 г. и Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма за морско дело и рибарство 2014-2020, финансирана от Европейския фонд за морско дело и рибарство.
Описание на предложените дейности:	Допустимите за финансиране дейности по тази схема са: Инвестиции за закупуване на машини/оборудване за разширяване, модернизация и оборудване на предприятия, с цел създаване на нов продукт или услуга, като производства свързани със създаване на нови уреди и машини за сектор аквакултури и др.; Инвестиции за производство на фуражи за риба; Инвестиции за производство и маркетинг на нови продукти; Инвестиции за прилагане на нови технологии (иновации) в производството на рибни продукти и аквакултури, както и други продукти, свързани с внедряване на иновации в риболова и свързаните с него производства; Инвестиции за диверсификация на първични производствени дейности (например нови риболовни техники и принадлежности) — т.е. диверсификация в рамките на риболовния сектор; Инвестиции за диверсификация на дейности във веригата на генериране на стойност на рибата (при дейности, които добавят стойност към рибни продукти: директни продажби, маркетинг, др.); Дейности за информация и публичност.
Допустими бенефициенти:	Заети в сектор „Рибарство” или лица със занятие, свързано със сектор „Рибарство”- секторът от икономиката, който обхваща всички дейности за производство, преработка и пускане на пазара на рибни продукти и продукти на аквакултурата. Към тази група попадат: Юридически лица или еднолични търговци, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите, извършващи дейност в сектор „Рибарство“; Юридически лица, регистрирани по ЗЮЛНЦ, представляващи интересите на заетите в сектор „Рибарство“ (например: Сдружения на производители и преработвателни на продукт от риболов и аквакултури в рибарската област); Юридически лица, еднолични търговци, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите, извършващи дейност извън сектор „Рибарство“;
Очаквани резултати и действия:	Въведени нови процеси и услуги в рибарските производства Създадени нови продукта от рибарство и аквакултура Подобрено качество на продуктите от риболов и аквакултура Повишени приходи от рибарство и аквакултура
Допустими разходи	Разходи за закупуване на машини, съоръжения и оборудване, компютърен софтуер и специализирана техника, включително разходите за доставка, инсталация, тестване и въвеждане в експлоатация, до пазарната им стойност, включително чрез финансов лизинг; Разходи за строително-монтажни работи: изграждане и/или реконструкция или ремонт на сгради, и/или помещения и друга недвижима собственост, свързани с инвестициите по внедряване на технологии, машини, съоръжения и оборудване; Разходи за подготовка на проекта, инженерни проучвания, оценки, анализи, включително финансови и изготвяне на технически и/или технологичен проект, строителен и авторски надзор и инвеститорски контрол; Разходите по т. 3 не трябва да надвишават 5% от общата стойност на допустимите разходи. 4. Разходи за закупуване на ноу-хау, патентни права и лицензи, необходими за изготвяне и изпълнение на проекта; 5. Разходи за инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за получаване на топлинна и/или електроенергия, необходими за производствената дейност на кандидата; 6. Разходи за инвестиции в пречиствателни съоръжения за отпадни води и оборудване, свързано с опазването на околната среда. 7. Разходи за съпътстващи обучения, при въвеждане на ново оборудване и технологии. 8. Разходи за дейности по информация и публичност
Индикатори за измерване на изпълнението на мярката:	Брой предприятия въвели нов процес или услуга в сектора на рибарството и аквакултурите; Брой на предприятията изградили и оборудвали нови производства; Брой въведени нови техники или принадлежности в рибарството; Брой създадени нови продукти от аквакултура;
Финансови параметри	Общо по мярката спрямо целия бюджет на стратегията: 27% Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ по един проект от СВОМР е: 10 000. лева Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по един проект от СВОМР е: 200 000 лева
Интензитет на помощта	Финансовата помощ за един проект е до 50% от общите допустими и одобрени разходи и 100% проекти на публични бенефициенти.
Индикативен брой проекти	Очакваният брой проекти, които ще бъдат подкрепени по мярката е минимум 4
Срок за изпълнение	Максималният срок за изпълнение на дейностите по един проект е 12 месеца
Критерии за избор на проекти по към Стратегия за ВОМР - Мярка 2.1
Критерии/Показатели		Максимален брой точки по показателя
Проекти включващи инвестиции за разнообразяването на икономически дейности в сектор „Рибарство”		15
Проекти свързани с въвеждането на нов процес или услуга		10
Проектът е свързан с оборудване		5
Проектът включва създаване на нови продукти		10
Проекта е свързан с инвестиции в нови енергоспестяващи технологии		10
Създаване на нови работни места: - едно работно място – 1 точка; - от 2 до 5 работни места – 3 точки; - над 5 работни места – 5 точки		5
Вид на предприятието – микро или малко		5
Основна дейност от аквакултура (за предходната година поне 50% от приходите на кандидата са от аквакултурно производство)		20
Проекти попадащи в обхвата на „Натура 2000“		20
Максимален брой точки		100

МЯРКА 2.2 РАЗНООБРАЗЯВАНЕ КЪМ ДЕЙНОСТИ ИЗВЪН СЕКТОРИТЕ „РИБОЛОВ“ И АКВАКУЛТУРИТЕ

Основни цели:	Насърчаване разнообразяването на икономически дейности от сектор „Рибарство” към такива извън сектора Насърчаване създаването на възможности за заетост и повишаване качеството на живот в РР
Обхват:	Предоставяне на помощ е възможно в рамките на операциите, предвидени в Глава III, Раздел 2, чл.63 от Регламент 508/2014 г. и Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма за морско дело и рибарство 2014-2020, финансирана от Европейския фонд за морско дело и рибарство.
Описание на предложените дейности:	Допустимите за финансиране дейности по тази схема са: Инвестиции с цел създаване на заетост извън сектор „Рибарство“ ; Инвестиции за развитие на услуги във всички сектори извън сектор „Рибарство“; Инвестиции в дребномащабна инфраструктура за обновяване или изграждане на културна инфраструктура. Дейности за подготовка на маркетингови стратегии и бизнес планове за стартиране на бизнес извън рибарството; Дейности по организиране на събития за популяризиране на територията, като фестивали, информационни дни, електронни системи и др.; Дейности по опазване и популяризиране на природно наследство; Дейности за информация и публичност;
Допустими бенефициенти:	Юридически лица, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите; Юридически лица, регистрирани по ЗЮЛНЦ и Закона за читалищата Общини Формални публично-частни партньорства между общини и частни юридически лица Училища от РР
Очаквани резултати и действия:	Осигурена алтернативна заетост на заетите в сектор „Рибарство”; Създаване на нови, алтернативни бизнеси на рибарството; Подобрена културна и друга дребномащабна инфраструктура
Допустими разходи	1. Разходи за строително-монтажни работи: изграждане, реконструкция и/или ремонт на сгради, съоръжения, помещения и/или друга недвижима собственост. 2. Разходи за подготовка на проекта, инженерни проучвания, оценки, анализи, включително финансови и изготвяне на технически и/или технологичен проект, строителен и авторски надзор и инвеститорски контрол до 5 % от стойността на допустимите разходи. 3. Разходи за закупуване на машини, съоръжения и оборудване, включително и компютърен софтуер и специализирана техника (до пазарната им стойност) и въвеждането им в експлоатация; 4. Общи разходи, свързани с маркетинг на продукти на местно ниво, разработване и разпространение на маркетингови стратегии, подготовка и изработване на рекламни и информационни материали, разработване на електронни системи, организиране на събития, посещение и участие в борси за популяризиране на местни продукти, необходими за изготвяне и изпълнение на дейностите по проекта. 5. Разходи за публичност и визуализация.
Индикатори за измерване на изпълнението на мярката:	Брой юридически лица, предлагащи услуги извън сектор „Рибарство“; Брой изградени места за настаняване в съответствие със СВОМР; Брой подпомогнати културни дейности;
Финансови параметри	Общо по мярката спрямо целия бюджет на стратегията: 12% Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ по един проект от СВОМР е: 5 000 лева Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по един проект от СВОМР е: 40 000 лева
Интензитет на помощта	Финансовата помощ за един проект е до 50% от общите допустими и одобрени разходи и 100% проекти на публични бенефициенти
Индикативен брой проекти	Очакваният брой проекти, които ще бъдат подкрепени по мярката е минимум 9
Срок за изпълнение	Максималният срок за изпълнение на дейностите по един проект е 12 месеца
Критерии за избор на проекти по към Стратегия за ВОМР - Мярка 2.2
Критерии/Показатели		Максимален брой точки по показателя
Проекти включващи инвестиции за създаване на нов бизнес извън сектор „Рибарство“		10
Проекти свързани с изграждане и обновяване на културна инфраструктура		10
Проекти свързани с опазване на околната среда		10
Проектът е за стартиране на нов бизнес извън сектор „Рибарство” от работещи в сектор „Рибарство”;		20
Проекта включва инвестиции във ВЕИ		20
Проектът включва дейности за популяризиране на територията		10
Създаване на нови работни места: - едно работно място – 1 точка; - от 2 до 5 работни места – 3 точки; - над 5 работни места – 5 точки		5
Проекти попадащи в обхвата на „Натура 2000“		15
Максимален брой точки		100

МЯРКА 3.1 НАСЪРЧАВАНЕ РАЗВИТИЕТО НА УСТОЙЧИВ РИБОЛОВЕН ТУРИЗЪМ В РР

 

Основни цели:	Насърчаване разнообразяването на икономически дейности от сектор „Рибарство” към сектор „Туризъм“ Насърчаване развитието на устойчив риболовен туризъм в РР; Насърчаване създаването на възможности за заетост и повишаване качеството на живот в РР
Обхват:	Предоставяне на помощ е възможно в рамките на операциите, предвидени в Глава III, Раздел 2, чл.63 от Регламент 508/2014 г. и Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма за морско дело и рибарство 2014-2020, финансирана от Европейския фонд за морско дело и рибарство.
Описание на предложените дейности:	Допустимите за финансиране дейности по тази схема са: Осигуряване на възможности за развитие на базисна туристическа инфраструктура (обекти за услуги за настаняване и хранене) за целите на развитието на риболовен туризъм и свързан с него екотуризъм; Изграждане и/или преустрояване на места за хранене с малък капацитет, насърчаващи консумирането на рибни продукти като ключов елемент в туристическите продукти и услуги, предлагани в РР; Инвестиции в дребномащабна инфраструктура за обновяване или изграждане на туристическа инфраструктура, съоръжения и/или атракции за посетители, например: Изграждане на атракции за посетителите и места за отдих и развлечения: примерни могат да бъдат следните: - посетителски центрове за представяне и експониране на местното природно и културно наследство; изграждане на малки по размер атракции на открито и закрито; малки по размер центрове за изкуство и занаяти, както и центрове за временни изложения с туристическа цел, свързани с устойчив риболов; Изграждане на съоръжения и места за спорт и отдих: туристически и колоездачни пътеки; инфраструктура, съоръжения и оборудване, свързани с риболовни и водни спортове; Изграждане на места за къмпинги за риболовен и свързан с него екотуризъм; изграждане на инфраструктура и оборудване на бази за спортен риболов; Изграждане на съоръжения за обществената инфраструктура - информационни пунктове, информационни табла и пътепоказатели за туристическите места и маршрути, заслони и съоръжения за безопасност и т.н.; Разработване и маркетинг на туристически продукти, включително продукти, с фокус към риболовен туризъм и опазване на природното наследство: Разработване на туристически маркетингови стратегии на местно ниво и информационни материали; Разработване на електронни системи на местно ниво за резервации в Рибарската област (РО). Посещения и участие на специализирани борси за туризъм за представяне на местен туристически продукт и осъществяване на нови професионални контакти; Организиране на рибарски фестивали с цел популяризиране привлекателността на рибарската област; Дейности за информация и публичност;
Допустими бенефициенти:	Юридически лица, регистрирани по Търговския закон   или Закона за кооперациите; Юридически лица, регистрирани по ЗЮЛНЦ; Общини Формални публично-частни партньорства между общини и частни юридически лица Училища от РР Музеи и читалища от РР
Очаквани резултати и действия:	Планирана и приложена обща маркетингова стратегия за развитие на туристическия потенциал в РР Разработени и позиционирани на пазара поне 3 туристически продукта ; Изградени поне 3 места за хранене с преобладаващо рибно меню; Повишен туристически поток в РР; Осигурена алтернативна заетост на заетите в сектор „Рибарство”;
Допустими разходи	1. Разходи за строително-монтажни работи: изграждане, реконструкция и/или ремонт на сгради, съоръжения, помещения и/или друга недвижима собственост. 2. Разходи за подготовка на проекта, инженерни проучвания, оценки, анализи, включително финансови и изготвяне на технически и/или технологичен проект, строителен и авторски надзор и инвеститорски контрол до 5 % от стойността на допустимите разходи. 3. Разходи за закупуване на машини, съоръжения и оборудване, включително и компютърен софтуер и специализирана техника (до пазарната им стойност) и въвеждането им в експлоатация; 4. Общи разходи, свързани с маркетинг на туристически продукти на местно ниво, разработване и разпространение на маркетингови стратегии, подготовка и изработване на рекламни и информационни материали, разработване на електронни системи, организиране на събития, посещение и участие в борси за популяризиране на местни туристически продукти, необходими за изготвяне и изпълнение на дейностите по проекта. 5. Разходи за публичност и визуализация.
Индикатори за измерване на изпълнението на мярката:	Брой юридически лица, предлагащи услуги в сферата на туризма; Брой на инвестициите за оборудване на пространства за целите на туристическите атракции; Брой изградени места за хранене в съответствие със СВОМР; Брой разработени туристически атракции; Брой организирани и проведени фестивални събития за популяризиране на туристическия потенциал в РР; Брой реализирани реклами кампании за общи туристически продукти в РР; Степен на нарастване на приходите от туристическа такса, събирана през годината от общините
Финансови параметри	Общо по мярката спрямо целия бюджет на стратегията: 20% Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ по един проект от СВОМР е: 10 000 лева Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по един проект от СВОМР е: 60 000 лева
Интензитет на помощта	Финансовата помощ за един проект е до 50% от общите допустими и одобрени разходи и 100% проекти на бенефициенти регистрирани по ЗЮЛНЦ
Индикативен брой проекти	Очакваният брой проекти, които ще бъдат подкрепени по мярката е минимум 10
Срок за изпълнение	Максималният срок за изпълнение на дейностите по един проект е 12 месеца
Критерии за избор на проекти по към Стратегия за ВОМР - Мярка 3.1
Критерии/Показатели		Максимален брой точки по показателя
Проектът включва създаване на нови туристически продукти и атракции		20
Проектът включва инвестиции в оборудване за целите на туристическите атракции		15
Проекти свързани с развитието на риболовен и други алтернативни форми на туризъм в РР;		15
Проектът е свързан с популяризиране и подобряване на имиджа на територията в сферата на аквакулурите и водни спортове		15
Опит в подготовка и реализирането на събития в областта за популяризиране на аквакултурите		15
Проектът включва изградени места за хранене в съответствие със СВОМР		15
Създаване на нови работни места: - едно работно място – 1 точка; - от 2 до 5 работни места – 3 точки; - над 5 работни места – 5 точки		5
Максимален брой точки		100

 

МЯРКА 3.2 ПОДКРЕПА ЗА РАЗВИТИЕТО НА ДРЕБНО МАЩАБНА ИНФРАСТРУКТУРА

Основни цели:	Повишаването атрактивността на средата, свързана с предоставяне на здравни, социални, културни и други услуги и такива, в полза на рибарските общности в РО
Обхват:	Предоставяне на помощ е възможно в рамките на операциите, предвидени в Глава III, Раздел 2, чл.63 от Регламент 508/2014 г. и Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма за морско дело и рибарство 2014-2020, финансирана от Европейския фонд за морско дело и рибарство.
Описание на предложените дейности:	Допустимите за финансиране дейности по тази схема са инвестиции в дребно мащабна инфраструктура която е насочена към: Експлоатирането на крайбрежните зони (като например създаване на зони за отдих, облагородяване на плажове, дребно мащабни подобрения на инфраструктурата, свързана с риболова, въвеждане на електричество и питейна вода, както и дейности, свързани с наблюдение на околната среда и подобни интервенции, включително закупуване и инсталация на временни дървени постройки (обсерватории, места за сядане, кошчета, пейки, маси и други подобни разходи). Преобразуване на съществуващи пътеки и осигуряване на достъп до места за наблюдение на околностите, реконструкция на каменен паваж и градеж от камъни, подобряване на достъпа чрез почистване от растителност, дребни изкопни работи и др. подобни. Подобряване средата на живот в рибарската област: облагородяване на паркове с пейки, осветление, тревни площи, ограждения, детски кътове; дейности, свързани с подобряване състоянието на съществуващи сгради свързани с друг вид социални и културни дейности. Облагородяване на зоните около рибарските съоръжения: изграждане и подобряване на битово-санитарни условия, зони за отдих за рибарите, компютърен клуб, санитарни помещения, складова база за рибарските уреди. Дейности за информация и публичност.
Допустими бенефициенти:	Юридически лица, регистрирани по Търговския закон и Закона за кооперациите; Юридически лица, регистрирани по ЗЮЛНЦ; Общини; Формални публично-частни партньорства между общини и частни юридически лица“.
Очаквани резултати и действия:	Повишена атрактивност на средата за рибарските общност, както от РР, така и за посетители; Повишени приходи за заетите в туризма; Подобрено качество на предлаганите услуги в полза на рибарските общности и туристи в РР;
Допустими разходи	1. Разходи за строително-монтажни работи: изграждане, реконструкция и/или ремонт на сгради, съоръжения, помещения и/или друга недвижима собственост. 2. Разходи за подготовка на проекта, инженерни проучвания, оценки, анализи, включително финансови и изготвяне на технически и/или технологичен проект, строителен и авторски надзор и инвеститорски контрол до 5 % от стойността на допустимите разходи. 3. Разходи за закупуване на машини, съоръжения и оборудване, включително и компютърен софтуер и специализирана техника (до пазарната им стойност) и въвеждането им в експлоатация; 4. Общи разходи, свързани с маркетинг на туристически продукти на местно ниво, разработване и разпространение на маркетингови стратегии, подготовка и изработване на рекламни и информационни материали, разработване на електронни системи, организиране на събития, посещение и участие в борси за популяризиране на местни туристически продукти, необходими за изготвяне и изпълнение на дейностите по проекта. 5. Разходи за публичност и визуализация.
Индикатори за измерване на изпълнението на мярката:	Брой проекти, изпълнени в публично-частно партньорство Брой нови услуги в полза на рибарски общности и туристи Дял на инвестициите за дребномащабна инфраструктура Брой активни ползватели на информационната система
Финансови параметри	Общо по мярката спрямо целия бюджет на стратегията: 8% Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ по един проект от СВОМР е: 5 000 лева Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по един проект от СВОМР е: 40 000 лева
Интензитет на помощта	Финансовата помощ за един проект е до 50% от общите допустими и одобрени разходи и 100% проекти на публични
Индикативен брой проекти	Очакваният брой проекти, които ще бъдат подкрепени по мярката е минимум 6
Срок за изпълнение	Максималният срок за изпълнение на дейностите по един проект е 12 месеца
Критерии за избор на проекти по към Стратегия за ВОМР - Мярка 3.2
Критерии/Показатели		Максимален брой точки по показателя
Проекти, включващи инвестиции за подобряване средата на живот в рибарския район		15
Проекти,   свързани с обновяване, възстановяване и развитие на места за риболов		15
Проекти за ремонт и преустройство на съществуваща инфраструктура		15
Проектът включва инвестиции в дребномащабна инфраструктура, свързана с подобряване на крайбрежните зони или зоните около вътрешните водоеми		25
Проектът включва предлагане на нови услуги в полза на рибарските общности и туристи в РР		10
Проекти, изпълнени в публично-частно партньорство		10
Проекти, които водят до надграждане на вече съществуващи атракции		10
Максимален брой точки		100

1. ФИНАНСОВ ПЛАН НА СТРАТЕГИЯТА (ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА НА БЮДЖЕТА И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА СРЕДСТВАТА ПО МЕРКИ).

7.1.Финансов план - разпределение на средствата по мерки

ИНДИКАТИВНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ПО МЕРКИ
Име на мярката	Общо за периода на стратегията
	лева	%
Мерки, финансирани от ПМДР 2014 - 2020 г. (ЕФМДР)	3 911 660,00
I. Приоритет: Увеличаване конкурентоспособното участие на секторите на рибарството и аквакултурите вустойчивото развитие на рибарския район и насърчаване иновативни подходи за осигуряване на растеж и работни места.	968 135,85	33 %
Мярка:1.1. Производствени инвестиции в сектора на рибарството и аквакултурите	586 749,00	20 %
Мярка 1.2. Създаване на добавена стойност към продуктите в сектор „Рибарство“ и аквакултурите.	381 386,85	13%
II. Приоритет: Поддържане на заетостта в рибарската област и създаване на нови работни места посредством разнообразяване на дейностите или икономическо и социално преструктуриране на рибарския район с цел преодоляване на социално-икономическите трудности.	1144160,55	39%
Мярка 2.1. Разнообразяване на икономическите дейности в рамките на риболовния сектор	792111,15	27 %
Мярка 2.2. Разнообразяване към дейности извън секторите „Риболов“ и аквакултури	352 049,40	12 %
III. Приоритет: Повишаване на привлекателността на рибарската област, като място за живеене, чрез инвестиции за подобряване средата на живот, културни дейности, насърчаване на културното наследство и туризма.	821 448,60	28%
Мярка 3.1. Насърчаване развитието на устойчив риболовен туризъм в РР	586 749,00	20 %
Мярка 3.2. Подкрепа за развитието на дребно мащабна инфраструктура	234 699,60	8 %
ОБЩО ЗА ПРОЕКТИ КЪМ СТРАТЕГИЯТА ЗА ВОМР:	2 933 745,00	100 %
Текущи разходи и популяризиране на стратегия за водено от общностите местно развитие (25 на сто от общите публични разходи от ЕФМДР.	977 915,00	25 %

7.2 Финансов план - разпределение на средствата по години

Допустими мерки	Общ разход (лева)	Година 1	Година 2	Година 3	Година 4	Година 5	Година 6
Мярка:1.1. Производствени инвестиции в сектора на рибарството и аквакултурите	586749	386749	0	200000	изпълнение на проекти	изпълнение на проекти	изпълнение на проекти
Мярка 1.2. Създаване на добавена стойност към продуктите в сектор „Рибарство“ и аквакултурите.	381 386,85	200000	181386,85	0	изпълнение на проекти	изпълнение на проекти	изпълнение на проекти
Мярка 2.1. Разнообразяване на икономическите дейности в рамките на риболовния сектор	792111,15	200000	200000	200000	192111.15	изпълнение на проекти	изпълнение на проекти
Мярка 2.2. Разнообразяване към дейности извън секторите „Риболов“ и аквакултури	352049,4	120000	120000	112049,4	изпълнение на проекти	изпълнение на проекти	изпълнение на проекти
Мярка 3.1.Насърчаване развитието на устойчив риболовен туризъм в РР	586749	180000	180000	180000	46749	изпълнение на проекти	изпълнение на проекти
Мярка 3.2. Подкрепа за развитието на дребно мащабна инфраструктура	234 699,6	80000	80000	74699,6	изпълнение на проекти	изпълнение на проекти	изпълнение на проекти
ОБЩО В ЛЕВА:

7.3 Финансова обосновка на разпределението на бюджета по мерки и години

            Целите на Стратегията за ВОМР ще бъдат постигнати, чрез прилагането на 6 мерки. Изхождайки от анализите на нуждите и потенциала на територията към Приоритет 1“Увеличаване конкурентоспособното участие на секторите на рибарството и аквакултурите в устойчивото развитие на рибарския район и насърчаване иновативни подходи за осигуряване на растеж и работни места“, който цели увеличаване конкурентоспособното участие на секторите на рибарството и аквакултурите в устойчивото развитие на рибарските райони и насърчаването иновативни подходи за осигуряване на растеж и работни места, по-специално посредством добавяне на стойност към продуктите от риболов и аквакултури. са насочени общо 968 135,85лева или 33% от средствата. Специфичните цели на този приоритет ще бъдат постигнати, чрез прилагането на съответните мерки и следния бюджет:

Специфична цел 1.1Създаване на нови работни места и насърчаване на предприемачеството, чрез въвеждането на иновации на всички етапи от веригата за доставка на продукти от риболов и аквакултури - Мярка „Въвеждане на иновации в сектора на рибарството и аквакултурите“ и отделените средства в размер на 586 749,00 лева /20 %/ от целия бюджет на СВОМР.

Специфична цел 1.2 „Въвеждане на нови технологии и дребномащабни инвестиции в инфраструктура за производство, преработка или продажба на риба“ – Мярка „Създаване на добавена стойност към продуктите в сектор „Рибарство“ и аквакултурите“ – 381 386,85 лева /13%/. Покани по мерките ще бъдат обявени през първите три години от прилагане на СВОМР, поради факта от нуждите от бързо инвестиране в сектора. Проектите ще бъдат изпълнявани до края на програмния период.

       Като се вземат предвид потребностите от преструктуриране и разнообразяване на дейностите извън икономическия сектор на рибарството, както и идентифицираните потребности от преодоляване на социално – икономическите трудности в областта на рибарството и аквакултурите, към Приоритет 2 са насочени най-голямата част от средствата – 1144160,55лева или 39%. Към Специфична цел 2.1 „Диверсификация на първични производствени дейности“ и Специфична цел 2.2 „Диверсификация на дейности във веригата на генериране на стойност на рибата (при дейности, които добавят стойност към рибни продукти: директни продажби, маркетинг, др.) е насочена Мярка Разнообразяване на икономическите дейности в рамките на риболовния сектор с бюджет от 792111,15лева, а реализацията на Специфична цел 2.3 „Създаване на заетост извън секторите „Рибарство“ и аквакултури ще бъде постигната с инвестиции в размер на 352 049,40 лева по Мярка Разнообразяване към дейности извън секторите „Риболов“ и аквакултури.

За изпълнението на Специфичните цели на Приоритет 3 от СВОМР, свързани с развитие на туризма и повишаване на привлекателността на района, МИРГ ще отдели 821 448,60 лева /28 % от средствата по Стратегията/, от които за насърчаване на развитието на туризма 586 749,00 лева и за повишаване привлекателността на района - 234 699,60 лева, които ще бъдат насочени предимно в развитието на дребно мащабна инфраструктура.

1. ДОПЪЛНЯЕМОСТ И ДЕМАРКАЦИЯ НА СТРАТЕГИЯТА И МЕРКИТЕ С ДРУГИ ПРОГРАМИ, СТРАТЕГИИ И ПОЛИТИКИ, ИЗПЪЛНЯВАНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЛАСТТА.(В случай на съвпадение на части от територията на прилагане на стратегии, прилагани от МИРГ и МИРГ, групите подсигуряват демаркация на финансираните дейности, чрез разграничаване на същите в различните стратегии).

ОПИК:

Допълняемост с ОПИК 2014-2020 г. е налична по отношение на повишаване на конкурентоспособността на бизнеса чрез добавяне на стойност и качество на продукцията, модернизация на предприятията, както и за подобряване на безопасността, хигиената и условията на труд в сектор „Рибарство и аквакултура“ и свързаната с тях преработка.

ОПРР:

СВОМР фокусира подкрепа за рехабилитиране дребномащабна инфраструктура на пристанища, кейове; изграждане и реновация на закрити лодкостоянки и благоустрояване на прилежащ терен. ОПРР ще подкрепя дейности за благоустрояване на градска среда в определените целеви градове за подкрепа, както и дейности за озеленяване, места за отдих, велоалеи, паркинги за велосипеди и автомобили на работещите в зоните с потенциал за икономическо развитие. Мерките за енергийна ефективност по ОПРР касаят жилищни и административни сгради, а тези по ПМДР ще се реализират на територията на рибарските пристанища, предприятията от сектор аквакултура и рибопреработвателните предприятия, като ще са насочени и към внедряване и използване на ВЕИ за задоволяване на собствените нужди от електроенергия с цел ефективно използване на ресурсите.

ОПРЧР:

Обученията по ключови компетенции и професионални умения, включително на работното място за заети от сектори рибарство, аквакултура и свързаната обработка и преработка ще се осъществява от ОПРЧР, както и обученията за безработни – професионални и такива за ключови компетенции, включително в сектори рибарство, аквакултура и свързаната обработка и преработка.

Допустимите разходи за консултантски услуги за подпомагане на кандидатите за безвъзмездна помощ по СВОМР ще се финансират от ПМДР. Същите дейности няма да се финансират от ОПРЧР.

Подкрепа за създаването на нови работни места чрез диверсификация извън риболова от заети лица в областта на рибарството и аквакултурите се осигурява от СВОМР.

Стартиране на самостоятелна стопанска дейност от заети лица във всички останали сектори се финансира от ОПРЧР.

Помощ за рибари или собственици на риболовни кораби за колективни и индивидуални предпазни средства с цел подобряване условията на труд на рибарите на борда, както и за подобряване на условията на труд и хигиената в предприятията за производство на аквакултури и преработка на риба ще се финансират по СВОМР.

СВОМР предоставя подкрепа за стартиране на самостоятелна стопанска дейност в областта на аквакултурите от безработни и заети лица.

ПРСР:

На една и съща територия могат да бъдат създадени МИРГ и МИРГ, когато в стратегията за ВОМР на МИРГ няма принос от ЕФМДР или когато стратегията на МИРГ се финансира само от ЕФМДР и при условие на недопускане на двойно финансиране на разходи. Двете организации гарантират, че техните стратегии са координирани и се допълват. МИРГ ще се фокусира върху достигане на повече отдалечени части на района и много дребни традиционни производители, докато целта на МИРГ е да интегрира рибарските общности в по-широкия процес.

ОПТТИ:

Не се предвижда инвестиционно препокриване с ОПТТИ в друг контекст.

ОПНОИР:

Всички дейности, свързани с провеждането на разпространение на научни знания; иновативни практики и др., които са в областта на рибарството и аквакултурите, ще се подпомагат от СВОМР. Участието на научни организации във валидирането на резултати от изследвания на влиянието на риболовните дейности върху околната среда или на по-устойчивото използване на водните биологични ресурси ще се подпомага от СВОМР. На ниво проекти ще се следи за избягване на двойно финансиране на допустими целеви групи, бенефициенти, дейности, разходи и резултати.

СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК – 2014 -2020

            Стратегията е в съответствие и с целите на Областната стратегия за развитие на област Пазарджик за периода 2014-2020 г. (икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешно регионален план, чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда; социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване на условия за развитие и реализация на човешкия капитал и балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места.

            Синергията между поставените цели на СВОМР на МИРГ и целите на ОПР НА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК ще се осъществи посредством изпълнението на заложените дейности в СВОМР подкрепящи изпълнението на стратегическите цели на ОПР Пазарджик:

Стратегическа цел 1 Динамизиране на местната икономика и повишаване на нейната конкурентоспособност чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, прилагане на иновации и диверсификация на икономическите дейности.

Стратегическа цел 2 Развитие на човешкия потенциал в общината, подобряване качеството на живот чрез насърчаване на образованието, социалното включване

и подобрени местни услуги и

Стратегическа цел 3 Инфраструктурно развитие на общината, осигуряващо териториална устойчивост и привлекателност, съхраняване и опазване на природното богатство на общината, развитие на града и селските райони;

9.ОПИСАНИЕ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И МОНИТОРИНГ НА СТРАТЕГИЯТА, ДОКАЗВАЩИ КАПАЦИТЕТА НА МЕСТНАТА ИНИЦИАТИВНА РИБАРСКА ГРУПА ДА ИЗПЪЛНИ СТРАТЕГИЯТА И ОПИСАНИЕ НА СПЕЦИФИЧНИТЕ РАЗПОРЕДБИ ЗА ОЦЕНКА:

9.1.Управление на МИРГ:

– органи за управление и контрол;        

          Местна инициативна рибарска група „Пазарджик” е учредена на 27.10.2017 и регистрирана със съдебно решение № 166/2017г. на Пазарджишки окръжен съд. Съгласно Устава на организацията, Общото събрание (ОС) е върховен колективен орган на Сдружението. То се състои от 9 членове от следните сектори: представители на публичен сектор - 1, представители на стопански сектор - 4 и представители на нестопански сектор - 4. Представителите на рибарския сектор са общо 6.

            Общото събрание е колективен върховен орган на Сдружението. Решенията на Общото събрание се вземат с обикновено мнозинство (50% плюс 1 гласа) от присъстващите. Решенията за изменение и допълване на Устава и за преобразуване или прекратяване на Сдружението се вземат с мнозинство от 2/3 от присъстващите. Компетентността на общото събрание е описана подробно в чл. 22, ал. 1 от Устава на Сдружението.

Колективен управителен орган на МИРГ е Управителният съвет /УС/. По отношение на Стратегията за ВОМР, УС предлага на ОС бюджета и план за изпълнението; избира и освобождава Оценителни комисии; взема окончателни решения за финансиране на проекти по подхода ВОМР и др.

Управителния съвет /УС/се състои от 5 лица, членове на Сдружението. УС се избира от ОС с мандат от 5 години. От състава на УС 1 човек е представител на общинските власти (20 %), 2 души са представителите на стопанския сектор (40 %) и 2 са представители на нестопански сектор (40 %).УС избира от състава си Председател и избира и освобождава Изпълнителния директор. По отношение на Стратегията за ВОМР, УС предлага на ОС бюджета и план за изпълнението; избира и освобождава Оценителни комисии; взема окончателни решения за финансиране на проекти по подхода ВОМР и др.

Председателят на УС е представляващия МИРГ и се избира от Управителния съвет на Сдружението, който определя неговите функции, подробно разписани в чл.41, ал. 2 от Устава.

Оценителната комисия е временен орган на МИРГ, чийто брой и състав се определя от Управителния съвет. Назначава се със заповед на Председателя на УС, във връзка с обявените покани за кандидатстване от МИРГ и с цел подбор и одобрение на подадените заявления за подпомагане. Делът на представителите на публичния сектор в комисията не може да превишава 50 на сто от имащите право на глас членове. В състава на Оценителната комисия могат да бъдат допускани и наблюдатели без право на глас, определени от Управляващият орган на ПРСР.

Всички органи на МИРГ са съставени от представители на публичния и частния местен социално-икономически интерес, в които на ниво вземане на решения нито публичните органи, нито която и да било от групите, представляващи конкретните заинтересовани страни, не представлява повече от 49 % от правото на глас.

– описание на позициите и изискванията към изпълнителния директор и персонала.

1. 1.Изпълнителният директор се избира от Управителния съвет и е дееспособно физическо лице, което:

- не е осъждано и не е било лишавано от право да заема материално отговорна длъжност, включително и не е било член на управителен орган на търговско дружество или сдружение, обявено в несъстоятелност, неплатежоспособност, ликвидация или заличено от регистрите по искане на прокурора;

- има завършено висше образование, най-малко степен „ бакалавър“;

- има професионален стаж най-малко 5 години;

- има управленски опит най-малко 2 години;

- има опит в управлението и/или изпълнението на проекти, финансирани със средства от ЕС или от други международни донори.

Изпълнителния директор отговаря за:

–   прилагането на местната стратегия за развитие съгласно правела и процедури, като неговите правомощия се определят с договор за наемане;

–   осигуряването изпълнението на решенията на Управителния съвет;

–   изготвянето и предлагането за приемане от УС годишна програма за работа на Сдружението и годишен проекто - бюджет;

–   организирането набирането на средства за дейността на Сдружението;

Всички отговорности на ИД са описани в длъжностната му характеристика, приложение към споразумението за наемането му.

1. 2.Експертът по прилагане на стратегията за ВОМР трябва да има:

–      завършено висше образование, най-малко степен „бакалавър“;

–      професионален стаж най-малко две години

Отговорностите му са описани в длъжностната му характеристика.

1. 3.Технически асистент

–      завършено висше образование, най-малко степен „бакалавър“;

–      професионален стаж най-малко две години

Отговорностите му са описани в длъжностната му характеристика.

Служители на МИРГ могат да бъдат физически лица, които:

-  не са членове на колективния управителен орган или на контролния орган на МИРГ и не са свързани лица с член на колективния управителен орган или на контролния орган на МИРГ по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон;

-  не са общински съветници, кметове, заместник-кметове или служители на централна или териториална администрация на изпълнителната власт, на местната власт или на публична организация.

9.2. Капацитет на Местната инициативна рибарска група да изпълни стратегията за ВОМР.

СНЦ МИРГ „Пазарджик“ е създаден на основата на местното публично-частно партньорство между община Пазарджик, местния бизнес от рибарски сектор и НПО, като ще се стреми да се развива в посока структуриране и подготовка на територията на МИРГ за прилагане на местни подходи за развитие.

Още преди години местните партньори и представители на различните сектори с подкрепа на местната власт са осъзнали необходимостта от въвличането на широката общественост във вземането на решения. Създаването на МИРГ е благодарение на възможностите, които подходът ВОМР предоставя на местната общност децентрализирано да предприема действия за постигане на устойчиво развитие на територията. Относителна еднородност на територията е предпоставка за създаване за относителна еднородност на проблемите, стоящи за разрешаване пред тях. По подхода „Водено от общностите местно развитие, местната група ще има възможност да допринесе за насърчаване и подпомагане на действащите лица на територията, ще подобри партньорството между местната власт, бизнеса и НПО и ще повиши привлекателността на региона.

Основополагащ мотив за стартиране дейността на МИРГ е желанието на активната местна общност за определяне на проблемите на територията, начините и ресурсите за нейното устойчиво развитие. Не на последно място, участниците в МИРГ се ангажират да засилят диалога и сътрудничеството за осъществяването на съвместни действия на публичния, частния и гражданския сектор, насочени към създаване на идеи, продукти и услуги с максимална добавена стойност към собствените ресурси на територията. За своя капацитет относно прилагане на Стратегията за ВОМР, МИРГ разчита на следните заинтересовани страни, участващи активно в момента в дейностите на организацията:

- местната власт на територията на община Пазарджик с придобит достатъчен административен и управленски опит за работа по проекти и за реализиране на политики, разполагаща и с финансово обезпечение за своите проекти;

- над 30 НПО със социален, културен, спортен, граждански и екологичен профил, работещи активно на територията на МИРГ с известен опит за работа по проекти;

- организации, работещи за уязвими групи и интеграция на малцинствата;

- заинтересован местен бизнес от рибарския сектор с известен опит в реализирането на проекти;

Активното участие на всички заинтересовани страни на територията в процеса на подготовка на водената от общността стратегия за местно развитие и в процеса нейното изпълнение гарантира, че ще бъдат разработени и подадени достатъчен брой проекти, което ще доведе до разкриване на нови работни места на територията.

Финансовото обезпечение за дейностите на МИРГ по дейност „Текущи разходи и разходи за популяризиране, свързани с управлението на изпълнението на стратегията за местно развитие“ на местна инициативна група ще допринесе за постигане на следните цели:

- обезпечаване на МИРГ с необходимия финансов ресурс за ефективното изпълнение на стратегия за ВОМР и нейното популяризиране;

- повишаване на информираността на населението относно подхода ВОМР и насърчаване на активното му участие в процеса на прилагане на стратегии за ВОМР.

Местната инициативна рибарска група е осигурила за срока на изпълнение на стратегията за ВОМР:

1. самостоятелен офис;

2. служители на пълен работен ден за позициите изпълнителен директор, експерт по прилагане на стратегията за ВОМР и технически асистент;

3. офис оборудване за осъществяване на дейността, оборудвани работни места и компютри, съответстващи на броя на осигурените служители.

Ангажирането на опитен експертен и управленски екип на МИРГ, съвместно с наемане на доказани външни експерти гарантира успешното изпълнение на Стратегията за ВОМР.

9.3. Описание на системата за мониторинг и оценка.

Мониторингът се определя като дейност по систематичното и непрекъснато събиране, анализ и използване на информация с цел управленски контрол, идентифициране и предприемане на корективни действия при изпълнението на Стратегията за ВОМР на МИРГ. Оценката се определя като периодична проверка на съответствието, ефективността, ефикасността, въздействието, икономическата и финансова жизнеспособност и устойчивостта на Стратегията за ВОМР на МИРГ в контекста на планираните цели. Целите при осъществяването на мониторинг и оценка са:

-    Да бъде събрана и систематизирана информация, с цел улесняване на последващото управление, развитие и приоритизация на дейностите по Стратегията.

-    Да бъдат определени вероятните слабости или рискове в изпълнението на индивидуалните проекти;

-    Да бъде подпомогнато въвеждането на корективни мерки, които да отстранят слабостите в хода на изпълнение на индивидуалните проекти и предотвратен риска от възникване на нередности, по – специално касаещи финансовото управление;

Процедурите за извършване на редовния мониторинг, свързаните с тях проверки за съвместимост и докладване на изпълнението на Стратегията за ВОМР и индивидуалните проекти са разработени от експертния екип са съобразени с нормативната уредба.

МИРГ ще приложи тези изисквания и процедури в зависимост от начина на осъществяване на мониторинг /вътрешен и външен/:

1.  Вътрешен мониторинг /на ниво Стратегия за ВОМР и индивидуални проекти, осъществен от екипа на управление на МИРГ/, насочен към:

-    Цялостното наблюдение по изпълнението на местната стратегия за развитие и всеки индивидуален проект;

-    Разработване и прилагане на процедури за откриване и докладване на нередности;

-    Отчитане на всички индикатори за наблюдение, изисквани от Управляващия орган и заложени в Стратегията;

-    Предоставяне на всяка изискана информация на УО, свързана с изпълнението на Стратегията и индивидуалните проекти;

-    Изготвяне на годишни доклади до Управляващия орган, както и един финален доклад след окончателното приключване на Стратегията за ВОМР, който е обобщен резултат на приключилите индивидуални проекти.

2.  Външен мониторинг /на ниво Стратегия за ВОМР и индивидуалните проекти, осъществен от УО/, насочен към:

-    Популяризиране на стратегията;

-    Финансов и физически напредък;

-    Ефективност на екипа на МИРГ и процесите, свързани с неговото функциониране;

-    Ефективност на партньорите в МИРГ.

     С оглед подобряване на ефикасността на прилагането на Стратегията, МИРГ ще извършва цялостно наблюдение по изпълнение на Стратегията и индивидуалните проекти през целия период на прилагане. В обхвата на мониторинга по изпълнение на дейността на групата и индивидуалните проекти ще се акцентира върху следното:

-    Напредъкът на местната Стратегия за ВОМР по отношение на изпълнението на нейните конкретни цели;

-    Съответствието с общите и специфични цели на ПМДР;

-    Допустимостта на направените разходи и тяхната пряка връзка за постигане целите на Стратегията;

-    Наличието на достатъчно подробна финансова одитна пътека;

-    Наличието и правилното водене по реда на Закона за счетоводството на отделни аналитични счетоводни сметки за дейностите, за които е получена безвъзмездна финансова помощ от Европейските фондове за период от 5 години, считано от датата на официално признаване на МИРГ и изплащане на помощта;

-    Придобитите материални активи въз основа на безвъзмездната финансова помощ да не бъдат преотдавани и преотстъпвани възмездно или безвъзмездно – чрез отдаване под наем, аренда, договор за съвместна дейност и др.;

-    Съхранението на всички оригинални документи, свързани с изпълнението на местната Стратегия за ВОМР и индивидуалните проекти;

-    Поставянето на видни места – информационни табели, указващи съфинансирането на Европейските фондове и държавният бюджет.

-    МИРГ ще оказва пълно съдействие на Управляващия орган при извършването на оценки на изпълнението Стратегията за ВОМР.

     Наблюдението и оценката ще отчитат напредъка в прилагането на Стратегията, чрез основните индикатори, финансовите индикатори /брой и стойност на подадените заявления, брой и стойност на одобрените заявления, брой и стойност на сключените договори, брой и стойност на подадените искания за плащане, брой и стойност на одобрените искания за плащане, брой и стойност на успешно приключилите проекти/ както и индикаторите за резултати на СВОМР. Екипа ще поддържа създадената в електронен вид система, която има за цел да обезпечи надеждна информация за бюджетните параметри и резултатите от прилагането на Стратегията за УС и партньорите, ангажирани в управлението на СВОМР така, че те да могат да вземат правилни управленски решения. На база на събраната информация по проектите, МИРГ ще подготвя и годишните си доклади за изпълнение на Стратегията за местно развитие и ще се отчита пред местната общност. Във връзка с мониторинга и оценката на СВОМР, МИРГ е разработил следните:

I.  Правила за мониторинг на изпълнението на сключените договори към СВОМР и посещения на място, идентифициране и докладване на нередности.

1.  При стартирането на прилагането на СВОМР ще бъдат определени базисните нива на планирани конкретни показатели, за които в момента няма налични данни (чрез планирани проучвания).

2.  На основата на тези базисни нива ще бъдат определени крайните и междинните стойности на избраните показатели, начина на събиране на информация за тяхното развитие (методи за събиране на информация, честота на събиране на информация и източник на информация). За целта в рамките на СВОМР са планирани годишни проучвания, свързани със събирането на информация за развитието на индикаторите.

3.  В края на всяка година на основата на планираните конкретни показатели и резултатите от годишни проучвания, свързани със събирането на информация за развитието на индикаторите ще бъде изготвян годишен доклад за напредъка при реализирането на СВОМР.

4.  В края на целия период на прилагане на СВОМР (2023 г.) ще бъде проведено проучване за цялостното изпълнение на СВОМР и изготвен доклад за реализирането на СВОМР.

5. За осъществяване на мониторинг върху изпълнение на проекти ще бъде разработен списък с основни критерии за оценка и тежест на всеки критерий, както и от допълнителни критерии, които са утвърдени от ОС. Изработва се план за мониторинг и оценка от Управителя на база на експертна помощ.

6. Екипът МИРГ и при необходимост външни експерти, наблюдават техническото и финансовото управление на договорените проекти, като преглеждат документацията на проектите и посещават проектите на място. В посещенията на място се включва и член на УС. Всяко посещение се извършва поне от двама служители на МИРГ и или наети за целта външни експерти.

7. Посещенията на място за наблюдение по изпълнение на дейностите по проекта се извършват в следните случаи:

а) подготовка на заявка за междинно плащане по проект;

б) подготовка на заявка за окончателно плащане по проект;

в) най-малко 1 текуща проверка по време на изпълнението на проект.

8. След всяко посещение се изработва протокол, което се добавя към досието на проекта.

9. Изготвят се текущи поне един път на три месеца доклади към УС за проведения мониторинг

10. Резултатите се отразяват в междинни отчети по СВОМР и се предоставят за целите на външна оценка на СВОМР, предоставят се на УС и се изпрашат до УО.

11. При идентифициране на рискове в изпълнението на проекти на СВОМР или нередности се изготвя протокол, разглежда се от УС и се изпраща до УО;

12. При последващ мониторинг се проследява спазване на мерките за отстраняване на констатираните проблеми и направените препоръки при предишното посещение.

II. Правила за отчетност по изпълнение на СВОМР, изготвяне на външни оценки

1. Всяка година до 31 декември екипът на МИРГ изготвя Годишен доклад, съдържащ финансов отчет и отчет за изпълнение дейности по прилагане на СВОМР през текущата година и го внася да одобрение от УС съобразно индикаторите на СВОМР.

2. Обект на проследяване за целите на изготвяне на годишния доклад са и следните индикатори: брой и стойност на подадените заявления, брой и стойност на одобрените заявления, брой и стойност на сключените договори, брой и стойност на подадените искания за плащане, брой и стойност на одобрените искания за плащане, брой и стойност на успешно приключилите проекти.

3. Информацията се събира от екипа, използват се проведени външни оценки на СВОМР и се обобщава в таблиците с индикаторите за наблюдение по отношение изпълнение на стратегията и на всяка мярка.

4. Външна оценка се провежда всяка година от външен оценител

5. За целите на изготвяне на финалния отчет, МИРГ провежда годишно представяне на напредъка

6. След одобряване на доклада от ОС по напредъка, се изпраща на УО.

10.ПРОЦЕДУРИ ПО ПРИЛАГАНЕ И АКТУАЛИЗИРАНЕ НА СТРАТЕГИЯ ЗА МЕСТНО РАЗВИТИЕ.

В края на всяка година от изпълнението на Стратегията, въз основа на годишния доклад за напредъка и междинната оценка за прилагането на стратегията, УС ще прави оценка на изпълнението на СВОМР по години и мерки и изразходваните средства и в резултат на тази оценка ще прави предложения за обновяване на СВОМР. Предложенията за обновяване на СВОМР ще бъдат представяни на Общо събрание на МИРГ за одобрение. Процедурата за обновяване на СВОМР може да бъде по отношение на финансовите й параметри; по отношение на процедурите за изпълнение на стратегията;при промяна в приложимото законодателство.

Правила за актуализиране на СВОМР.

1. Актуализацията на местната стратегия за развитие е допустима след изтичане на първата година от нейното одобрение от УО. За актуализиране на СВОМР, МИРГ извършва годишно оценяване и изпраща в писмен вид подробна обосновка до УО, за необходимостта от нейното актуализиране.
2. Обновяването и допълването на СВОМР се извършва при спазване на следните етапи и отговорности:

2.1. Предложения могат да правят Екипа, Оценителните комисии или редовни членове на МИРГ.

2.2. Предложенията се обсъждат и приемат от ОС след задължително консултиране с партньорите.

2.3. След вземане на решение от Общото събрание по правилата за вземане на решения, Екипът изготвя предложение и го изпраща до УО.

10.1. Налични правила/процедури за предотвратяване на конфликт на интереси.

МИРГ ще се спазва следните изисквания:

Легална дефиниция на понятието “Конфликт на интереси“ се съдържа в чл.2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ):

„Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба“.

По отношение на Оценителните комисии ще се спазват следните правила:

1. Когато участват в Оценителната комисия, членовете подписват декларация за липса на конфликт на интереси по смисъла на ал. 1 т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване на конфликт на интереси.
2. В оценителната комисия не може да участва лице, което е свързано лице по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с лице на ръководна длъжност в УО или в ДФЗ.
3. В оценителната комисия не може да участва лице, което е свързано лице по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с кандидат по процедурата.
4. В случаите когато член на комисията установи, че е налице конфликт на интереси той подава писмо до Председателя на УС на МИРГ за самоотвод, като неговото място в комисията се заема от нов член.
5. Бивши членове на МИРГ, с право на глас при оценката на постъпилите проектни предложения не се допускат като бенефициенти на проекти по МИРГ, след оттегляне от задълженията им като членове на МИРГ за срок от една година след оттеглянето им.

По отношение на кандидатите по СВОМР, МИРГ ще следи за:

1. Липса на свързаност по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с лице на ръководна длъжност в УО на ПМДР, ДФЗ и в Оценителната комисия, назначена от МИРГ.
2. Обстоятелството, че Кандидатът не е лице, което е на трудово или служебно правоотношение в ДФЗ или УО на ПМДР до една година от прекратяване на правоотношението;

МИРГ няма да предоставя финансова помощ на кандидати/ползватели на помощта:

1. при които представляващият кандидата/ползвателя на помощта едноличен търговец, търговско дружество или юридическо лице и член/членове на управителния им орган, както и временно изпълняващ такава длъжност, включително прокурист или търговски пълномощник, е свързано лице по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с лице, заемащо публична длъжност в Управляващия орган, Разплащателната агенция (РА) или Оценителната комисия;

2. които попадат в случаите по чл. 21 или 22 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

3. които са включени в Централната база данни на отстраняванията по чл. 108 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

Изпълнението на горните изисквания се доказва от кандидата/ползвателя на помощта със:

1. декларация към момента на кандидатстване;

2. официални документи, издадени от съответните компетентни органи, за обстоятелствата, за които такива документи се издават, и с декларация за всички останали обстоятелства, включително и за обстоятелствата по чл. 23 от Закона за търговския регистър.

които са включени в Централната база данни на отстраняванията по чл. 108 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

Всеки, който разполага с данни, че лице, заемащо публична длъжност, е нарушило разпоредба на този ЗПУКИ, може да подаде сигнал за конфликт на интереси да УС на МИРГ, УО на ПМДР, ДФЗ и/или доКомисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

11.ДЕЙНОСТИ ЗА ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ, КОМУНИКАЦИОННА СТРАТЕГИЯ И ПРЕДВИДЕН БЮДЖЕТ.

Комуникационна стратегия

Общи цели:

1. Популяризиране на ролята на МИРГ и информиране за възможностите за финансиране по СВОМР;

2. Осигуряване на максимална прозрачност в процеса на изпълнение и управление на СВОМР;

3. Изграждане и поддържане на високо обществено доверие към процесите по изпълнение и управление на СВОМР.

Специфични цели:

2.1. Популяризиране на отделните мерки като финансов инструмент за подобряване на развитието на рибарския район;

2.2. Осигуряване на максимална публичност и прозрачност на процеса на управление и изпълнение на СВОМР, резултатите и добрите практики;

2.3. Информиране на потенциалните бенефициенти за възможностите за финансиране, по отделните мерки;

2.4. Повишаване информираността и компетентността на бенефициентите при изпълнение на проекти;

2.5. Насърчаване на активното участие на всички заинтересовани страни в процеса на изпълнение на СВОМР.

Целеви групи

Мерките и дейностите по комуникация и информация по СВОМР задължително следва да се планират, изпълняват и оценяват като ефект на ниво всяка една от следните основни целеви групи и съответстващите им под-групи:

–      Широка общественост;

–      Потенциални бенефициенти;

–      Бенефициенти;

–      Медиатори/разпространители на информация.

Целевите групи на бенефициентите, потенциалните бенефициенти, ангажираната администрация и медиаторите/разпространителите на информация съставляват основните заинтересовани страни (stakeholders), с различна роля и функция в процеса на подготовка, осъществяване, отчитане и комуникиране на СВОМР. Комуникационната стратегия ще се изпълнява при спазването на следните основни принципи:

–      Равнопоставеност – изпълнението на мерките за информация и комуникация трябва да осигури равен достъп до информация както на всички заинтересовани страни, така и на широката общественост като цяло.

–      Навременност – всички мерки за информация и комуникация ще бъдат планирани и изпълнени с оглед своевременното задоволяване на идентифицираните нужди на целевите групи.

–      Адаптивност – всички мерки за информация и комуникация ще бъдат съобразени със специфичните особености както на целевите групи, така и на конкретната ситуация, в която се изпълняват.

–      Партньорство – всички мерки ще се изпълняват в открит диалог и взаимодействие с всички заинтересовани страни, с неправителствените организации и сдружения и медии.

–      Прозрачност - предоставяне на информация за изпълнението на мерките по информираност и публичност, съгласно националното законодателство.

Комуникационни канали

–      Електронни медии;

–      Печатни медии;

–      Онлайн медии;

–      Директна комуникация (събития, информационни дни, семинари, обучения и др);

–      Национална рибарска мрежа;

–      Външна реклама (билбордове, табели и др.).

Дейности за популяризиране

–      Създаване на информационни канали и текущо управление на информацията (интерактивна уеб страница);

–      Разработване печатни публикации (индикативни: 3 месечен бюлетин, годишен отчет двуезичен, цялостен доклад от прилагането на СВОМР и печатни материали, презентиращи РО – плакати, дипляни, инфо картички и др.);

–      Разработване и размножаване на формуляри и обучителни материали;

–      Разработване и реализиране на радио предавания, телевизионни предавания и реклами;

–      Изработване на информационни табели и банери за популяризиране на СВОМР и процеса на прилагане;

–      Организиране на информационни срещи, работни срещи на тематични групи и годишно обществен форум;

–      Организиране на информационни събития като общностни празници за представяне на постигнатите по СВОМР резултати и генериране на нови идеи.

Бюджет

От текущите разходи, свързани с управлението и изпълнението на стратегията за водено от общностите местно развитие, които са в размер на 977 915 лева ще бъдат отделени за изпълнение на комуникационната стратегия на МИРГ и за дейностите по популяризиране на СВОМР, след като УО одобри указания за изпълнение на мярката за управление и популяризиране на СВОМР с разписани размер и видове допустими разходи.

12. ДЕЙНОСТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО

Една от важните задачи на МИРГ през периода на прилагане на СВОМР ще бъдеда засили сътрудничеството между различните заинтересовани страни, както и между органите, отговорни за прилагането на рибарската политика, чрез:

–      Насърчаване на регионалното и международното сътрудничество и участието на експерти по теми, свързани със събирането на данни и предоставянето на научни консултации;

–      Финансиране на проекти, свързани с организиране на обучения и трансфер на знания за бенефициенти, изпълняващи проекти на дадената територия;

–      Участие на екипа на МИРГ в процеса на обмен на ноу-хау и в националната мрежа на МИРГ за трансфер на знания и умения в рибарските райони и популяризиране на тези знания на съответната територия;

– Сътрудничество с признати институти за предоставяне на подпомагане за засилването на технологичното развитие, иновациите и трансфера на знания, което ще даде възможност да се развият техническите, научните или организационните знания в стопанствата за аквакултури, въвеждането на пазара на нови видове аквакултури с добър пазарен потенциал, нови или значително подобрени продукти, процеси или управленски и организационни системи;

– Подпомагането на ефективно сътрудничество между съответните участници чрез включване и разширяване на съществуващите мрежи и инициативи за регионално сътрудничество;

–      Събиране, анализиране и разпространение на информация на национално ниво относно добри практики, опит и знания;

–      Събиране на примерни проекти покриващи всички приоритети на СВОМР;

–      Участие в дейностите изпълнявани от Националната рибарска мрежа и Европейската мрежа на МИРГ

–      Подпомагане на местния рибарски бизнес в търсенето на партньори;

–      Насърчаване на сътрудничество между рибарските общности и научните организации и за опазването на околната среда в района;

–      Реализация на проекти за развитие на рибарския район в партньорство с други МИРГ.

Сътрудничеството между отделните страни ще се основава на принципа на партньорство, в основата на който е залегнал общият интерес да се подобри качеството на живот в рибарския район и да се подпомогнат секторите на рибарството и аквакултурите. Разходите за проект за сътрудничество ще бъдат в рамките на текущите разходи.

13. ИЗМЕРИМИ ИНДИКАТОРИ ЗА НАПРЕДЪКА И РЕЗУЛТАТИТЕ ПО СТРАТЕГИИТЕ ЗА ВОМР (ЗАЛОЖЕНИТЕ КРИТЕРИИ СА ИЗМЕРИМИ И ВКЛЮЧВАТ БРОЙ СЪЗДАДЕНИ РАБОТНИ МЕСТА, БРОЙ ДЕЙНОСТИ ПО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ДР.)

13.1. Индикатори за цялостното прилагане на стратегията за ВОМР,;

 

13.2. Индикатори по мерки:

14. СЪОТВЕТСТВИЕ С ХОРИЗОНТАЛНИТЕ ПОЛИТИКИ НА ЕС:

14.1. Равенство между половете и липса на дискриминация:

– прилагане на принципа на равенство между половете;        

Основен принцип на МИРГ е насърчаване на равнопоставеността на половете и създаването на гаранции за равно третиране във всички сфери на дейност, равен достъп до ресурсите на обществото и равно участие при вземането на решения. При изпълнението на дейностите, МИРГ ще спазва принципа около и малко над 50 % от преките участници в обученията, в информационните срещи, в обществените обсъждания и др. да бъдат жени.

– допринасяне за утвърждаване на принципа на равните възможности;

Всички дейности по Стратегията ще са неутрални по отношение на принадлежност на бенефициентите към каквато и да е група, по какъвто и да е признак и няма да поставят ограничения, основани на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние и др.          

– създаване на условия за превенция на дискриминацията;

В дейността си екипа и управителните органи на МИРГ ще се стремят да спазват принципите на недискриминация и ще изпълняват дейности насочени към интеграция на маргинализирани общности, вкл. роми, уязвими групи и хората с увреждания. По този начин ще допринесе за утвърждаването на принципа на равните възможности и създаването на условия за превенция на дискриминацията.    

14.2. Устойчиво развитие (защита на околната среда);

Устойчиво развитие е намирането на баланс между опазването на околната среда, икономическия прогрес и социалното развитие. Инвестициите в икономиката, социалната сфера и инфраструктурата, които МИРГ ще осъществи ще бъдат с акцент опазване на околната среда и здравето на човека, при което ще се имат предвид следните фактори: Необходимост от устойчиво и разумно използване на природните ресурси; Осигуряване на икономическо и социално благосъстояние или осигуряване на „социален околен свят“; Необходимост от акцент върху екологосъобразни технологии в промишлеността, земеделието и преработвателните предприятия. В Критериите за оценка на Стратегията са дадени приоритети на проекти, свързани с въвеждането на екологосъобразни технологии и включващи положително влияние върху околната среда дейности и дейности даващи възможност социално-икономическите, институционалните и екологичните ефекти и ползи от тях да бъдат поддържани за продължителен период от време. МИРГ ще дава насоки и указания на бенефициентите за формите и начините на включване на принципа за устойчиво развитие в техните проектни предложения, както и ще използва средства за провеждане на специализирани обучения на бенефициентите, свързани с устойчивото развитие и добрите практики в тази сфера.

14.3. Насърчаване на заетостта и конкурентоспособността;

Повече и по-добри работни места е един от основните очаквани резултати от изпълнението на Стратегията. Този резултат ще бъде постигнат, чрез целенасочено прилагане на мерките на Стратегията за ВОМР. С помощта на Стратегията ще се стимулира разкриването на нови работни места при строителството, реконструкцията, обновяването и/или оборудването на инфраструктура за основните услуги за населението. В Критериите за оценка на Стратегията на МИРГ, се дава предимство на проекти създаващи нови работни места в малките и средните предприятия, което е ключов фактор за запазване на заетостта в преобладаващия брой фирми и генератор на нова заетост. Създаването на нови работни места ще бъде подкрепено и чрез приоритетно стимулиране на високотехнологичните сектори и туризма. Потенциалът за създаване на работни места в областта на туризма се отличава със сезонен характер, но е голям и за широк диапазон от квалификации и умения, така че този потенциал ще бъде приоритизиран също в Критериите за оценка на проектните предложения. Малките и средните предприятия са основна целева група на политиките за конкурентоспособност и устойчиво развитие.

14.4. Съответствие с други европейски структурни и инвестиционни фондове.

Подпомагането по СВОМР допринася за постигането на специфичните цели по приоритета на Съюза, предвиден в член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС)№ 508/2014: „Повишаване на заетостта и териториалното сближаване чрез стремеж към постигане на следната специфична цел: насърчаване на икономическия растеж, социалното приобщаване, създаването на работни места и предоставяне на подпомагане за пригодността за заетост и трудовата мобилност в общностите в крайбрежните региони и регионите на вътрешните водоеми, които зависят от риболов и аквакултури, включително диверсификация на дейностите в рамките на сектора на рибарството, както и в други сектори на морската икономика“

По отношение на насърчаване на заетостта и подкрепа за мобилността на работната сила се реализира допълняемост с ОПРЧР 2014-2020 г., в рамките, на която биха могли да се финансират подкрепящи мерки, в т.ч. разходи за субсидирана заетост, свързани със стимулирането на работодатели да наемат хора в предприятия от сектора на рибарството и аквакултурите при условията на Регламент (ЕО) № 875/2007 от 24.07.2007 г., ОВ L 193/6 от 25.7.2007 г., както и при условие, че: (1) съответното предприятие не е получило помощ по ЕФМДР за същите дейности и разходи и (2) интензитетът на помощта няма да бъде превишен. Мерки за насърчаване на мобилността на работната сила, заета в сектор на рибарството и аквакултурите, също могат да бъдат подкрепени от ОПРЧР.

По отношение на опазване на околната среда и насърчаване на ефективното използване на ресурсите чрез мерките на СВОМР ще се реализира допълняемост с ОПОС 2014-2020 г. с цел изпълнението на мерки от НПРД: внедряване на по-добри и нови риболовни техники и уреди и оборудване с цел намаляване въздействието от риболовните дейности върху околната среда, както и управление, възстановяване и наблюдение на водните защитени зони, дейности, насочени към поддържане и подобряване на природозащитния статус, свързано с търговски ценни видове; както и възстановяване на специфични водни и крайбрежни местообитания в подкрепа на устойчивите рибни запаси, включително информираност на рибарите по въпросите на околната среда по отношение на опазването и възстановяването на водното биоразнообразие. В сектора на аквакултурата ще бъдат подкрепяни инвестиции за намаляване на отрицателното въздействие или повишаване положителното въздействие върху околната среда, за въвеждане на методи за производство на аквакултури, съвместими със специфичните нужди на околната среда и изисквания за управление, произтичащи от определените по Натура 2000 зони; Дейностите по мерките от СВОМР допринасят за опазване на водните ресурси и осигуряват допълняемост с приоритетна ос 1, 2 и 3 на ОПОС 2014-2020 г.

Относно повишаване на конкурентоспособността на МСП и на селскостопанския сектор (за ЕЗФРСР), и на сектора на рибарството и аквакултурата (за ЕФМДР) се осигурява допълняемост при реализиране на политика за развитие на селските райони с финансиране от ЕЗФРСР, доколкото проектите, кандидатите могат да попадат в селски райони. Допълняемост с ОПИК 2014-2020 г. е налична по отношение на повишаване на конкурентоспособността на бизнеса, чрез добавяне на стойност и качеството на продукцията, модернизация на предприятията, както и за подобряване на безопасността, хигиената и условията на труд в сектор рибарство и аквакултура и свързаната с тях преработка. СВОМР и новите форми на доход за рибарите, като допълващи рибарството дейности, а по ОПИК 2014-2020 г. ще са възможни проекти в сферата на водни минерални и други ресурси, популяризиране на устойчив туризъм, клъстери и други.